Цветан Соколов бе големият отсъстващ в състава на България за европейското първенство по волейбол. През май диагоналът претърпя операция на рамото, която бе неизбежна, а след това трябваше да слуша и изпълнява указанията на лекарите, за да се върне възможно най-бързо на терена. Сега на всичко това му се вижда краят. Соколов вече напада по време на тренировки, а след няколко седмици ще има важен преглед, след който ще стане ясно дали ще се върне на терена навреме, за да играе за България на олимпийската квалификация в Берлин. Наред с процедурите по възстановяването му Соколов се отдаде на грижи за близнаците Никола и Виктор, които се появиха на бял свят преди година. Пред вестник "7 дни спорт" Соколов разказа какво е да стоиш толкова време извън терена и какви са целите му за новия сезон.
- Как си и докъде стигна възстановяването ти?
- Честно казано, възстановяването върви много добре. Вече започнах да атакувам и постепенно увеличавам силата на атака. Правим разстрел по двойки и вече се включвам спокойно на 60%. Аз и всички в отбора сме доволни как вървят нещата. Трябва още малко време.
- Всички се вълнуват от това има ли шанс да играеш на олимпийската квалификация и на какво ниво може да си в началото на януари?
- Сега не мога да кажа дали ще мога да участвам. Ако всичко върви добре, е предвидено на 22 декември да изиграя първия си мач. Тогава е последната среща на "Халкбанк" за годината от турското първенство. Това означава, че ако рамото издържи и всичко върви по най-добрия начин, може и да успея да изиграя тази квалификация в Берлин. На 17 декември имам преглед в Италия и ако получа зелена светлина, ще мога да играя.
- Липсва ли ти вече волейболът?
- Много е трудно, липсва ми много. Не си спомням от колко време не е имало такъв период, в който да не играя. Кофти е да гледаш отстрани и да не можеш да се включиш.
- Беше ли ти още по-трудно заради това, че европейското първенство беше в България?
- Разбира се, беше ми тежко. От толкова време чакам да играя в България пред такава публика. Нямаше как обаче да не направя тази операция. Казаха ми, че ако не я направя, има минимален шанс да изиграя дори един мач на европейското.
- Как оценяваш представянето на отбора с оглед не само на твоята контузия, но и проблемите с други основни играчи?
- Отборът изигра много силно европейско първенство и момчетата се представиха много добре. Гледах почти всички мачове и бях много щастлив от това, което показаха. Тези 13 000 фенове в залата помагат и ти дават криле. Те са седмият играч за отбора.
- Пламен Константинов каза, че твоето отсъствие и другите контузии са малкото нещо, което не е стигнало, за да станем дори европейски шампиони. Колко по-силни можем да сме, когато всички са в състава?
- Не мога да кажа какво е щяло да стане, защото всичко се решава на терена. Според мен ние сме много силен и перспективен отбор. Неведнъж сме показвали, че можем да играем много силно срещу силните отбори и сме печелили срещу тези отбори. Мисля, че вече не ни липсва нищо, защото на европейското показахме, че можем да се справим с абсолютно всички. Трябва само работа.
- Вероятно когато си прохождал във волейбола, си гледал Владо Николов и си искал един ден да станеш като него. Какво ще кажеш за неговото представяне?
- Владо игра наистина перфектно. Направи изключително европейско първенство и аз съм много щастлив за него. Той се беше оттеглил от националния отбор, но след това се върна и даде всичко от себе си да помогне на отбора и да зарадва публиката. Той показа, че и на тази възраст може да се играе на много високо ниво. Мога да кажа само браво и нищо друго.
- През годините лятото за теб е било свързано само с волейбол. Успя ли сега да бъдеш по-близо до семейството си?
- Да, тази година бях през цялото време със съпругата и децата ми. Да го погледнем и от положителната страна – това лято не бях с националния отбор, но бях със семейството си. Много рядко ние, спортистите, имаме тази възможност, защото постоянно пътуваме. Сега видях как растат децата ми.
- Казват, че децата променят. Ти усещаш ли такова нещо при теб?
- Да, нещата стават много по-различни и се променяш в положителна посока. Няма нищо по-хубаво на света от децата.
- Лошият период извън терена е почти зад гърба ти. Какви цели си поставяте с "Халкбанк"?
- Амбициите тук винаги са били много високи. През тази година за отбора, ръководството и целия клуб най-важното е да се класираме за финалната четворка в Шампионската лига. През миналата година бяхме близо, но имахме проблеми с контузии. Накрая не успяхме да спечелим титлата в Турция и да се класираме на финалите в Шампионската лига. Затова сега всички са амбицирани да работим и да се представим добре. Радвам се, че съм тук в този отбор, защото всички са големи професионалисти и се стремят да побеждават. Важна е само победата и нищо друго.
- Ако всичко е наред, следващите 6 месеца може да са много натоварени за теб с олимпийска квалификация с националния отбор и финали в Шампионската лига с "Халкбанк". Какво си пожелаваш?
- Само аз и семейството ми да сме здрави, нищо друго.
