Националният ни отбор по борба вече не е само „Станка Златева и ... други“. Доказа го 2015-а година, в която и от трите големи състезания тимът, воден от старши треньора Серафим Бързаков, се върна с медали. Три от световното, три от европейското и един от финалния турнир Голдън Гран при. До момента националките са спечелили една олимпийска квота чрез Тайбе Юсеин (63 кг), но догодина ще имат 3 квалификационни турнира. И двукратният №1 в света и четири пъти еврошампион Серафим Бързаков вече работи за новия сезон на Белмекен, където е лагерът на националките.
Явно и чужденците вече са ви оценили. Сега на Белмекен има и чужди отбори, които са дошли да тренират специално с нашите момичета. Кои са те?
На последните състезания все по-често си казваме: явно и този път жените ще ни отсрамят. Чувствате ли, че сте равностойни като отбор на мъжете.
За момента имаме една квота, какъв потенциал имаме за още в шестте категории?
Джанан Манолова също е класна състезателка, на световното взе бронз, но се бори в неолимпийска категория. Няма ли да се пробва и тя да се пребори за квота?
Другата ни медалистка от световното и европейските игри – Евелина Николова сякаш също има проблеми с килограмите...
На Голдън Гран при в Баку бяхте треньор не само на жените, но и на единствения ни представител в свободната борба – Димитър Иванов. Как се почувствахте. В началото на кариерата си имахте притеснение, че поемате жените...
Доволен ли сте от постигнатото през 2015-а, г-н Бързаков?
Всеки треньор иска повече и повече. Но хубавото е, че имаме потенциал, който ще развием в бъдеще. Единствено съжалявам за Тайбе Юсеин, че не успя да спечели златен медал. Тя винаги иска да е първа и дава всичко от себе си. Има огромни възможности, изключителен усет към борбата, но и някаква психологическа бариера във финалите, която все още не може да преодолее. Искам още да обогатя и нейните техники, да има по-голям арсенал от хватки, за да може да излиза от всяка ситуация. Именно върху това ще акцентираме за следващото голямо състезание – олимпиадата. Тя е боец и смятам, че ще се справи.
Вече наистина се усеща, че имаме отбор, а не само Станка Златева е олицетворение на женската борба у нас. Такава ли е и самата атмосфера в тима?
Всички момичета са амбицирани и когато излязат на тепиха дават всичко от себе си. Разбира се, може още да им куца някоя техника, но важното е, че са жадни за победа, мотивира ни са. И съм сигурен, че успехите и при тях няма да закъснеят. А като отбор наистина вече имаме успехи – станахме втори на европейското във Финландия, трети и европейската купа на нациите в Москва.
Явно и чужденците вече са ви оценили. Сега на Белмекен има и чужди отбори, които са дошли да тренират специално с нашите момичета. Кои са те?
Туркините дойдоха с първия си състав, полякините са тук с най-добрите си състезателки, както и тимът на Венецуела. Очаквам в края на седмицата да пристигнат италианките и французойките, все състезателки от класни школи.
На последните състезания все по-често си казваме: явно и този път жените ще ни отсрамят. Чувствате ли, че сте равностойни като отбор на мъжете.
Не искам да тръгваме за нито едно състезание с подобна мисъл, защото това излишно натоварва. Знам го от опит, като състезател. Важното е не какво мислим, а какво ще покажем на тепиха. Когато човек е освободен, просто нещата се получават.
За момента имаме една квота, какъв потенциал имаме за още в шестте категории?
Може би поне още две, дай Боже да са и повече. Ще разчитаме на трите квалификации догодина.
Джанан Манолова също е класна състезателка, на световното взе бронз, но се бори в неолимпийска категория. Няма ли да се пробва и тя да се пребори за квота?
Планираме тя да свали категорията – от 60 на 58 кг. Там за титулярното място тя ще спори с Мими Христова и която е по-добра тя ще отиде и на квалификация и на олимпийски игри.
Другата ни медалистка от световното и европейските игри – Евелина Николова сякаш също има проблеми с килограмите...
Специално за последния турнир Голдън Гран при в Баку решихме да не сваля килограми и да се бори на 58 кг. През този сезон тя участва наистина на много състезания. И нямаше смисъл да се натоварва допълнително. Но за квалификациите и олимпиадата ще се опитаме да свали на 53 кг, която е олимпийска. Не можем да си позволим да я загубим за голямата игра. Все пак тя през този сезон спечели бронз и на световното, и на европейските игри, а на шампионата на Европа до 23 години заслужи сребро.
На Голдън Гран при в Баку бяхте треньор не само на жените, но и на единствения ни представител в свободната борба – Димитър Иванов. Как се почувствахте. В началото на кариерата си имахте притеснение, че поемате жените...
Във всяко едно начало има несигурност, съмнение дали си направил правилния избор. Но вече три години работя с жените, имам поглед върху потенциала на всяка една от тях. Вече свикнах, направих и планове как да се развият нещата в бъдеще. А с жени се работи с лекота, много са дисциплинирани, изпълнителни... Смятам, че се чувствам на мястото си.
