Освободеният от Лудогорец защитник Николай Дюлгеров изненадващо започна проби в ЦСКА преди два дни. "Тема Спорт" се свърза с него, за да разкаже как се случи това и какви са причините да не успее в бившия си клуб.
Ники, малко изненадващо се озова 6 ЦСКА, кой се свърза с теб, как се стигна до идването ти на проби при червените?
- За мен също бе суперизненадващо това, което се случи, а и нещата се развиха много бързо, в рамките на около 20-30 минути. Бях с един приятел на "Армията" и съвсем случайно се видяхме с г-н Борисов, който ме искаше в ЦСКА, когато бях още в Славия. Оказа се, че те двамата са добри приятели и така се заговорихме Борисов ме попита дали искам да говори с Дуци за възможността да премина пробен период в ЦСКА. Аз естествено му отговорих утвърдително. Той проведе разговор с Пенев и Симонович и ми каза, че мога да почна с отбора още на същия ден. Така се получиха нещата. Аз чаках отговор за трансфер в чужбина, а и още го чакам.
За кой отбор става въпрос или поне за коя държава?
- Не искам да разкривам името на отбора, но държавата е Полша.
Ти случайно ли беше на "Армията" във въпросния ден, или си търсил някаква среща със съдействието на този твой приятел?
- Не, не, нищо не съм търсил. Този мой приятел искаше да взима боксовата зала, защото е боксьор, и аз го придружавах.
Каза, че нещата с полския отбор не са пропаднали. Това означава ли, че ако ти се обадят от там, ще оставиш пробите с ЦСКА?
- Не, аз вече съм започнал с ЦСКА и ако тук всичко е наред, ще остана. Поел съм ангажимент към клуба и ще се постарая да се представя на нужното ниво, за да ми предложат договор. Ако това се случи, ще бъда футболист на червените.
Имал ли си разговори с Пенев и Дуци Симонович?
- Категорично не преди това. Вчера (б.а. - в четвъртък) се видяхме и поговорихме преди първата ми тренировка с отбора. Пожелаха ми успех и казаха, че очакват да се раздам максимално по време на пробния период, за да докажа, че имам място в ЦСКА.
Играл си доста време в други български отбори и в ЦСКА вероятно са запознати с качествата ти. Казаха ли ти какви впечатленията имат от теб до момента?
- Според мен са го направили пред г-н Борисов, когато той им се е обадил първия път. Ако не харесват играта ми, вероятно нямаше да се стигне до тези проби. Единственият ми разговор с тях беше вчера (б.а. - в четвъртък).
Сега заминаваш с отбора за лагера в Анталия, закъдето ще пътувате заедно с бившия ти клуб Лудогорец...
- Да, и това е съдба (смее се) може би. Нямам представа как стана така, но на мен това не ми пречи. Имам много приятели в този отбор в лицето на всички футболисти.
Защо се стигна до раздялата ти с този клуб, какво ти попречи да се наложиш след влизането в А група?
- Може би не ми се даде достатъчно шанс. Когато отидох б Разград преди година, всичко беше наред. Получих възможност да играя, която използвах по най-добрия начин. Помогнах на отбора да влезе в А група и ме избраха за най-добър футболист само за 6-7 мача, тъй като бях контузен доста време. След влизането в елита започнаха да ме пренебрегват изведнъж. Договорът ми изтече в края на миналата година, станах свободен агент и ето ме тук, в ЦСКА.
Обиден ли си на треньора Петев или на някой друг от Лудогорец за това, че не ти е бил даден достатъчно шанс?
- Ами да, мисля, че заслужавах този шанс, след като бях помогнал на отбора да влезе в А група. Няма как да съм радостен от това, че не ме пускаха да играя. Всеки един футболист има самочувствие и достойнство и е нормално, когато те пренебрегнат незаслужено, да се чувстваш обиден.
Говорил ли си по този повод с треньора или някой друг от ръководството?
- Не, никой не ми е давал обяснения. Просто не ме пускаха да играя. Не искам повече да се връщам на това, минало е.
Смяташ ли, че може и ти да имаш някаква вина, за да не разчитат на теб?
- Възможно е, щом така са решили, значи нещо не им е харесало в моята игра. Всеки си има право на мнение. Аз мисля само за пробите с ЦСКА.
Вероятно ще бъдеш посрещнат с недоверие от феновете като играч, който не е успял да се наложи в Лудогорец - основния съперник на червените за титлата. Освен всичко друго си и юноша на Левски. Притеснява ли те всичко това?
- За да дойда на проби в ЦСКА, съм ги преценил тези неща. Доказвал съм се пред феновете навсякъде, където съм играл, и те са ме обичали и са скандирали моето име. Надявам се, ако впечатля треньорското ръководство и подпиша договор с ЦСКА, да се докажа и пред феновете на новия си отбор. Бандаловски също като мен е юноша на вечния враг, но си извоюва уважение от страна на феновете с добрата и сърцатата си игра. Надявам се и аз да направя същото. Големите очаквания не ме притесняват. Това е ЦСКА и ако моите цели и амбиции не бяха високи, не бих приел да дойда да се пробвам тук, а щях да потърся нещо по-сигурно.
В ЦСКА конкуренцията ти ще бъде още по-сериозна, отколкото в Лудогорец...
- Това не ме плаши в никакъв случай. Всичко си зависи от мен - да намеря място под слънцето и да оправдая доверието на хората, които са ми го гласували.
Имал ли си други оферти освен тази от Полша, от друг български клуб например?
- С моя мениджър бяхме се съсредоточили изцяло да търсим отбор извън България. Просто така се стекоха обстоятелствата и суперслу-чайно се озовах в ЦСКА, ненадейно и за самия мен. Дори за мен беше странно на първата тренировка, след като до предния ден чаках да подпиша директно с чужд отбор, а на следващия бях на проби на "Армията". Но много се радвам, че ми се дава такъв шанс, и се надявам да го оправдая.
Приемаш ли го като някакъв подарък от съдбата?
- Може и така да се каже, защото птичето каца веднъж на рамото. ЦСКА е клубът с най-големи традиции в България и наистина като че ли е подарък от съдбата. Не всеки получава такъв шанс.
Амбициран ли си да се докажеш на бившия ти клуб Лудогорец, като станеш шампион с ЦСКА?
- Искам да докажа най-вече на себе си, че заслужавам нещо по-добро и, разбира се, пред ЦСКА и неговите фенове.
Не се ли страхуваш, че ако не те одобрят, ще си изпуснал другите влакове и ще ти е по-трудно да си намериш отбор?
-Да, определено съществува подобен риск, но аз съм готов да го поема, защото си заслужава. Както казах, подобен шанс не се дава всеки ден и не мога да го пропилея с лека ръка. Може да стане и така, че да пропусна възможността да играя в чужбина или да не мога въобще да си намеря отбор и примерно да не играя няколко месеца. Но това е животът, всичко се случва. Това е моят избор. Правя каквото трябва, пък да става каквото ще.
