Ако Симеон Варчев е човекът баскетбол за Варна, същото важи с пълна сила и за Цветан Антов за Плевен. Легендата на Спартак в последните години прави чудеса от храброст, за да спаси клуба от закриване. Ситуацията при плевенчани е изключително тежка, тимът се намира на 7-а позиция В НБЛ, а играчите вземат заплати веднъж на половин година. Въпреки това бившето крило не се отказва и продължава да търси различни начини, за да може Спартак да продължи да съществува. „Тема Спорт" се свърза с президента и старши треньор на клуба, за да разясни ситуацията.
- Г-н Антов, какво е състоянието на Спартак към момента?
- Такова, каквото е и на доста отбори у нас. Тежко е, но се опитваме да се справяме. Знаете каква е финансовата ситуация не само в страната, но и в целия свят. Правим каквото можем, за да оцелеем.
- Питам ви, защото се появиха информации, че живеете ден за ден и има вариант още утре да спрете работа. Възможно ли е това?
- Не, чак така не е. Със сигурност ще доиграем сезона. Разбрал съм се с момчетата и ще изкараме до края. След това вече не знам какво ще стане. Имаме различни обещания, водим разговори, но все още бъдещето ни не е толкова ясно. Борим се с всички сили, за да запазим това, което имаме.
- Какви са задълженията към играчите?
- Имат да получават няколко заплати, факт е, че парите се забавят, фирмите, които ни спонсорират, изпитват затруднения и самите те свиват бюджетите си. Опитвам се и на тях да им вляза в положението. Момчетата също. Те правят каквото могат, показват разбиране и стискат зъби.
- От самото начало на сезона вие спечелихте симпатиите на неутралната публика именно с това си поведение, защото нито за момент не се оплаквате...
- От оплакване няма смисъл. Всеки ден водя различни разговори, опитвам се нещо да направя, за да се стабилизира ситуацията. Хубаво е, че отборът се харесва на публиката, но на мен би ми се искало да бъдем по-напред в класирането и да нямаме всички тези проблеми, с които се борим всеки ден. Баскетболистите ни играят най-вече за своето име
Ние обичаме този спорт и правим това за себе си и за Плевен.
- Какво получавате в замяна? Във Варна също е много тежка ситуацията, а общината там отпуска едва 20 000 лева за клуба. Какви са при вас взаимоотношенията с местната власт?
- Какво да ви кажа? На практика и при нас положението не е много по-различно. Общината ни подпомага с 30 000 лева за година. Пари, които, знаете, че няма как да стигнат за каквото и да било. Водим разговори, предстоят ми още такива с кмета, но на този етап няма резултат. Този отбор обаче не е мой, а на града, на Плевен. Правя каквото мога, но без помощ от общината няма да стане.
- Не ви ли помагат поне с издръжка на залата? Тя също е общинска. Плащате ли наем за нея?
- Наем плащаме, но е символичен. От тази гледна точка не мога да се оплача. Говорим за едни 30 лева на месец примерно. Но в същото време консумативите на залата са много големи. На година трябват 50 000 лева за издръжка, а те ни отпускат 30 000 с които трябва да се справим някак си. Надявам се, че в скоро време ще успеем да постигнем договорка с общината поне този разход да ни отпадне. 50 000 лева не са малко пари и ако кметът прояви разбиране, издръжката на отбора ще се улесни. Предстоят разговори и ще видим какво ще стане.
- Оптимист ли сте за бъдещето на отбора? Ще успеете ли да запазите мястото си в Лигата?
- Вярвам, че хората, които са ни помагали досега, ще продължат да го правят. С по-малко средства, но няма да ни изоставят. Ако и общината се намеси и увеличи финансирането, ще се справим. Никой в клуба не иска да си помисли, че няма да сме част от Лигата догодина. Спартак ще го има въпреки всички проблеми. Ще направя всичко възможно да не се стига до промяна на статута ни, защото в противен случай това ще означава край с баскетбола в града. Знаеш, че когато един отбор се разбие, в днешно време вече е невъзможно да бъде изграден наново.
