Надал срещу Джокович на финал – 8-ма част за последната година и малко. Ще успее ли най-сетне Рафа да победи сърбина на един от клей кортовете на който испанецът е истински господар – този в Монте Карло?
Този двубой може да бъде окачествен като битка между ранени гиганти – Надал страда от загубите от Ноле и наскоро се възстанови от поредната контузия в коляното, докато за съжаление, дядото на Джокович почина тази седмица и емоционалното състояние на световния номер 1 е доста поразклатено след кончината на неговия „герой”, както самият той определя дядо си.
Въпреки неимоверните трудности Джокович намери сили да продължи участието си в турнира и след много борба успя да стигне финала, което без съмнение е похвално след трагичната вест. Все пак радостта от достигането до мача за титлата едва ли е голяма – Ноле е тъжен и донякъде яростен. В полуфинала срещу Бердих чупеше ракети, изнервяше се, сякаш една част от него искаше да загуби и да се прибере в Сърбия, но друга го караше да се бори и да търси победата. Въпреки че Джокович съвсем не играе изключително и няма живец в погледа му, съперниците му, най-вече Бердих, допуснаха дори повече грешки срещу него, отколкото той самият, което доведе и до класирането му за финала.
Все пак не е за пренебрегване и това, че от време на време Ноле изразява емоциите си крещейки след спечелена точка, от което вероятно му олеква и прочиства ума му, доколкото е възможно това. Друга причина за успеха му може да се потърси и във „въвличането му в играта”. В началото на мачовете си дотук Джокович имаше проблеми, загуби първия сет в два от двубоите си, но постепенно се съвземаше и стигаше до обрат. Вероятно в тези срещи Ноле някак биваше погълнат от ритъма на играта и заиграваше по-концентрирано, преборвайки се с мъката.
При Надал нещата не стоят чак толкова драматично. Рафа без много проблеми, и без загубен сет досега в турнира, стигна финала също без да блести особено. Засега проблемите с коленете сякаш са отшумели, но големият проблем на испанеца си остават поредните загуби от Джокович. 7 поредни поражения на финал от един и същи тенисист в рамките на една година е твърде много за всеки, пък било то и за Надал.
В последните няколко мача помежду им Рафа полека-лека се доближава до крайния успех, но въпреки това още не може да свърши докрай работата. Идеалният момент бе на Australian Open, когато той поведе с 4-2 гейма в 5-ия сет и сгреши елементарен бекхенд на мрежата, който вероятно щеше да доведе до достатъчно добра преднина, която да е достатъчна за победа в срещата. Само че това не стана и сега в Монте Карло, в една от крепостите на Надал на червено, Матадора ще опита да победи. Едва ли Рафа ще намери по-добър момент от този да прекъсне негативната си серия срещу Джокович.
Интересно е какви ли ще са последиците от изхода на този финал, който ще е един от най-важните помежду им за това как ще се развие съперничеството им по-нататък? При положение, че Надал спечели, се очаква да бъде смъкнат огромен товар от раменете на испанеца, той най-сетне да се успокои, че е способен отново да победи Джокович и вече да започне да печели срещу Ноле по-редовно. Съществува обаче и тънкия момент, който може да послужи за оправдание при една евентуална загуба на Джокович – смъртта на дядо му. Никой няма да обвини световния номер 1 ако не спечели този мач. Въпросът е може ли това да обезцени успеха на Надал и как би реагирал испанеца, ако наистина се засилят подобни твърдения?
Ако пък Джокович спечели своя първи трофей в Монте Карло, то каквато и увереност да има у Надал, може да се срине. В повечето от тези последни 7 мача помежду им Рафа е бил фаворит. Така е и сега. А загуба на мястото, където Матадора е на практика непобедим, ще посипе допълнително сол в раната на испанеца.
От своя страна победа на Ноле в такъв тежък за него турнир би го направила дори по-силен отпреди след тежките моменти, които изживява в тези няколко дни. На фона на това, че не играе толкова силно през 2012-а, титлите от Мелбърн и Маями са си малко чудо, а триумф и в княжеството просто ще бъде нещо невероятно и дори изненадващо. А може и да бъде перфектната отправна точка към Париж – мястото, където Джокович може да стане безсмъртен при титла, която би му осигурила „Кариерен Голям Шлем”.
Влади Николов
