- Здравейте, „Тема Спорт", радвам се, че се сещате за мен. Чувствам се добре. Вече четири-пет месеца съм тук и постепенно свикнах с начина на живот и стила на игра. Раз­бира се, има още неща, които са ми чужди, но с времето съм сигурен, че всичко ще е наред.

 

- Футболът в двете стра­ни си прилича в много отно­шения, но има също така и много разлики. Тук, в Украйна, ние имаме самолет, който из­ползваме в почти всяко госту­ване, разполагаме с отлична база, терени... С две думи, всичко, за което един футбо­лист може да мечтае. Мога да отлича също така и скоро­стта, с която се играе в Ук­райна. Тук футболът е много по-бърз, много по-динамичен, отколкото при Вас.

 

- Определено! Велизар е страхотен човек и много си­лен футболист. Той е лидер на отбора. Когато имам нужда от нещо, той винаги ми пома­га, без значение дали става ду­ма за футбол или не. Така бе­ше и в ЦСКА. Там Тошко Янчев много ми помогна и искам да благодаря специално и на два­мата.

 

- Разбира се, говоря си всяка седмица чрез фейсбук с Банда­та (б.р. -Иван Бандаловски), Райс М'Боли и Кирил Костов (б.р. - администратора). От време на време се чувам със Станислав Костов и Антон Карачанаков и искам да използ­вам чрез вас да ги поздравя специално за доброто предс­тавяне. Вярвам, че ще продъл­жават да се развиват все по­вече и повече и очаквам да ги видя окичени със златните медали след края на сезона. Всъщност изобщо не се съмнявам, че ЦСКА ще стане шампи­он.

 

- Трудно е, наистина е трудно, тъй като всеки нас­тавник си има собствено виж­дане за играта. Но аз се чувствах отлично при всички, освен при последния треньор.

 

-Да, точно него.

 

- Да, това е самата истина. Аз самият имах желание да ос­тана в клуба. Бяхме с равни точки с Лудогорец след края на есенния дял от шампионата и повече от всичко исках да помогна на тима да стане шампион. Един ден обаче г-н Симонович дойде при мен и ми каза, че ако остана, повече няма да играя до края на сезона.

 

- Съвсем спокойно мога да кажа, че това беше точно та­ка. Преди да дойде той, от­борът вървеше много добре, натрупахме осем поредни по­беди. В момента, в който дойде, обаче всичко рухна. Той развали атмосфера­та в съблекалнята. 

 

Не, не, това са пълни глупости. Искахме да бием,  но   атмосферата преди този мач просто не беше добра.

 

А кой е най-добри­ят треньор, с когото си работил в ЦСКА?
Милен Радуканов. Той много ми помогна да подобря играта си, говореше с всеки от футболистите индивиду­ално, отборът печелеше на­ред. Надявам се един ден от­ново да го видя като треньор на ЦСКА.

 

- Както ви казах, имах ог­ромното желание да остана и през пролетта. Ръковод­ството обаче ме увери, че е най-добре да напусна. Сигурно са искали да изкарат свежи па­ри от трансфера ми. Но аз не изпитвам лоши чувства към никого и дори се радвам, ако съм помогнал на ЦСКА с транс­фера си.

 

- С удоволствие. Всички в клуба, като започнем от ше­фове, треньори и фенове, бяха много любезни с мен от пър­вия ми ден на „Армията". Ни­кога няма да забравя престоя си в България и очаквам един ден, може би след 5-6 години, отново да облека екипа на ЦСКА.

 

Кой е най-скъпият ти спо­мен с червената фланелка?

-Двете победи над Левски, особено тази на техния ста­дион с 3:1 през миналия сезон. Тогава всички изиграхме един паметен мач. И сега ЦСКА ще­ше да победи Левски, ако не се бе намесил съдията. Скъпи спомени са ми и спечелването на Купата и Суперкупата на България.