131-oтo издание на ФА Къп ще определи днес своя дългоочакван победител. 825 клуба от всички нива на английската футболна пирамида дават заявки за участие и в крайна сметка са допуснати 763 от тях, което също е безпрецедентен рекорд в историята на надпреварата. Победителят ще спечели участие директно в груповата фаза на Лига Европа през следващия сезон, но в митологията на англичаните ФА Къп означава много повече от това - чисто и просто остава най-стария футболен турнир в света.
Победителят в него трябва да бъде само един. Челси и Ливърпул може и да нямат богатата история на други съперничества, но в последното десетилетие отношенията помежду им се изостриха. Разбира се, винаги е съществувало онова вечно противопоставяне, отнасящо се дo разделението между Севера и Юга, но едва ли на някого преди му е минавало през ума, че финал за ФА Къп между Челси и Ливърпул може да генерира толкова голям заряд. В последно време обаче ситуацията драстично се промени. За период от седем години днешният мач ще бъде под №31 помежду им.
Това означава, че играят средно по 4.5 пъти един срещу друг в рамките на сезон. 10 от въпросните сблъсъци са в Шампионската лига -там, където се роди едно от жестоките съперничества в модерния футбол -сините от „Стамфорд Бридж" срещу червените от Мърсисайд...
Историята започва малко преди това. В последния ден на сезон 2002/03 се играе мач, който променя всичко за години наред. Ливърпул гостува в Западен Лондон за решаването на съдбата на последната квота за участие в Шампионската лига. Челси печели нервния сблъсък с 2:1 и докато за мърсисайдци загубата е разочароваща, то за сините тя бележи началото на напълно нова епоха. Защото ако сините не бяха взели тези скъпоценни три точки, руският милиардер Роман Абрамович надали би ги купил два месеца по-късно.
Кулминационният момент сякаш настъпва през 2005-а, когато двата тима са един срещу друг в полуфинал на Шампионската лига. Отстранил Барселона и Байерн, Челси вече докосва мечтата си в най-авторитетния турнир. Ливърпул обаче отстранява лондончани с онзи „призрачен гол" на Луис Гарсия. И до днес продължават полемиките дали топката е била във вратата, или Галас все пак е успял да изчисти пред линията. Така или иначе попадението е
зачетено от съдията Любош Микел и ситуацията остава запечатана като една от най-спорните в историята на турнира.
Шампионската лига е душата на това съперничество, а Челси и Ливърпул идеално описват двете крайности. Когато те се изправят един срещу друг, това не е просто сблъсък на гиганти. Това е противопоставяне на новите богаташи срещу утвърдения елит. Червените се гордеят с миналото си, а сините очакват с трепет бъдещето. На „Анфилд" имат допълнителни причини да презират богатството на Роман Абрамович - той първо се опита да отмъкне при себе си клубния идол Стивън Джерард, а след това отправи оферта от 50 милиона паунда за Фернандо Торес, която мърсисайдци нямаше как да откажат.
Атмосферата на антипатия, породена от времето на Бенитес и Моуриньо, продължава и до днес, пренасяйки се сред феновете на двата отбора. Старите генерали вече ги няма, но войната все още е тук. Достатъчно е поведението на привържениците на Челси в полуфинала срещу Тотнъм наскоро, когато те нарушиха минутата мълчание в памет на жертвите от „Хилзбро".
