- Така се получиха нещата. Когато заговорихме за моя договор, те ми предложиха да го подновя само за 1 година. Аз исках 3-годишен договор, защото бях по-млад от ня­кои от другите футболисти с изтичащи контракти. Но истинската причина за моя трансфер бе съвсем друга: треньорът Алегри искаше да постави пред защитата Амброзини и Ван Бомел, поради което от мен се очакваше да променя поста си. Тогава им казах „не, благодаря", и избрах Юве, който ми предлагаше важни предиз­викателства. Държа да кажа, че това не беше избор, про­диктуван от икономически съображения.

Значи става дума за тактически избор.
-В Милан решиха, че вече не върша работа. Аз веднага разбрах това по време на разговори­те ни. На моята позиция Алегри предпочиташе да постави други футболисти.

Ядосахте ли се, когато в сайта на Милан поискаха официално да се изгледа видеозапис, който да по­каже как вие удряте лакът на Ван Бомел в директния мач между двата отбора?

- Разбира се! Изиграх при тях 10 години и те знаят добре, че аз не правя някои неща.

Изненадан ли сте от непрекъснатите мускулни контузии на футболистите на Милан?

- В един дълъг сезон може да се получат някои пробле­ми, но аз смятам, че в Милан трябва да променят нещо в подготовката,

Значи някой там си­гурно е обвинен, че ви е оставил да си тръгнете?

- Не зная. Но по време на сезона много от бившите ми съотборници ми казаха, че чувстват моята липса. Аз съм доволен, аз победих.

Кога разбрахте, че това е възможно?

- Веднага: усетих една особена атмосфера. През юни (2011 г.) на сватбата на Буфон някои негови прияте­ли ме питаха дали не съм луд да оставя Милан. Отговорих им, че го направих, за да победя. И казах, че трябва да спечелим Скудетото. Сега ми благодарят, защото тогава отишли да заложат за нашия триумф...

Помните ли първите думи при срещата ви с треньора Конте?

- Бях в националния отбор, той току-що беше подписал. Обади ми се, за да ми се пред­стави и ме изненада: ваканци­ята тепърва ни предстоеше, а той вече действаше. Беше хубаво обаждане.

Конте се оказа една приятна изненада?

- И един много голям тре­ньор. А аз съм имал много такива, но никой не е толкова педантичен към работата и смел и способен, когато трябва да се обясня­ват нещата. От тактическа

и дидактическа гледна точ­ка, той е даже по-силен от Анчелоти и Липи, които имат толкова много качества. Подготвя превъзходно мачо­вете, изучаваме видеозаписи на съперниците 3-4 пъти седмично и когато излезем на терена, е много трудно с нещо да бъдем изненадани. Конте е истински талант сред треньорите!

Има ли нещо, на което задължително държи?

- Иска халфовете да са близо един до друг, за да не може да преминават между линиите ни.

Неговата първоначална схема 4-2-4 не изглеждаше ли прекалено рискована?

- За мен тя не променяше много, а освен това тази схема ме забавляваше. После Конте избра други начини. Когато умееш да променяш собствените си идеи, това е признак за величие. Схемата с трима централни халфове пасва по-добре на отбора - с нея станахме по-опасни и агресивни. Конте разговаря много с нас, предизвиква ни.

Коя е тайната ви?

- Работата и желанието да постигнем целта си без изобщо да вдигаме шум.

Трудът по-ценен ли е от таланта?

- Не, та­лантът е на първо място, но той се развива с работа. Ако го няма талантът , може да рабо­тиш по цял ден, но той така и няма да се покаже.

Сред големите отбори, с които побеждавахте в ка­риерата си, къде поставяте сегашния Юве?

- Сред най-силните като характер, гордост и воля за налагане на собствената му игра.

Как щеше да се справи този Юве в Шампионска­та лига?

- Щяхме да се борим за нея именно заради нашия тип футбол. Ще са нужни още някои неща, но и сега сме готови. Във вторник и сряда чувствах една горчивина в устата, защото ни се искаше да се противопоставим на големите в Европа. Сега вече сме при тях.

Цифрите показват, че никога не сте играл толко­ва много мачове и толкова силно. Може ли да се каже, че това е най-добрият се­зон в кариерата ви?

- Не зная. Останах дълги години в един отбор и веро­ятно затова започнаха да не ме забелязват много. А сега заради промяната ме оцениха повече.

Получихте ли някои есемеси с комплименти от Милан?

- Да - почти всичките ми бивши съотборници ми пи­саха.

А Берлускони и Галиани?

-Не.

Какво мислите за спо­ровете дали Юве трябва да сложи трета шампионска звезда на екипа си?

- Като съперник винаги съм мислил, че Юве си спечели заслужено отнетите впослед­ствие скудети, защото беше много силен. Това бяха титли, спе­челени на терена.

В Триест, къ­дето спечелихте титлата с Юве, вие плакахте.

- Сълзи от радост: побе­дата бе толкова красива и много силно желана! Много държах на нея. Докато пла­чех, прегърнах Буфон - от миналото лято си говорим за това скудето!

Вие лично не сте на­пускал терена победен от декември 2010-а...

- Чудесно е това чувство, затова държим да приклю­чим сезона непобедени и да продължим така и другия сезон. Освен това искаме и Купата на Италия: предният ден е рожденият ми ден, така че тя би била най-красивият подарък за мен!

Вие познавате отлично атмосферата в Милан: какво почувствахте, ко­гато шефовете и Алегри постоянно припомняха отменения гол на Мунтари от мача срещу вас?

- Това бе сигнал, че те се страхуват - бяха усетили нашата сила. И вече не бяха убедени, че ще победят.

Играхте дълги години на „Сан Сиро". Какво е сравнението с „Ювентус Стейдиъм"?

- В нощите на Шампион­ската лига с 80 000 зрители „Сан Сиро" е истински спек­такъл. Но като подкрепа, като грохот откъм трибуните и като звуков ефект, нашият стадион е подобен: зрителите са 40 000, но изглеждат повече.

Вие не искате да спирате да игра­ете. Следва­щият сезон, когато ще играете в Шампионската лига, ще се примирите ли с въртенето на състава?

- Ще видим... Аз искам винаги да играя.

Вярно ли е, че чувст­вате двойно повече сили в краката си?

- Трудно е да се определи количествено това, но със сигурност се чувствам добре. Нашата тайна бе атлетическата ни подготовка, никога не съм работил толкова по време на лятната подготовка, а също и през седмицата.

Според Буфон Пирло е по-решаващ футболист от Ибрахимович...

- Благодаря му! Но ние играем на различни постове: Ибра вкарва голове, а аз ги изработвам.

Тази неделя ще израбо­тите ли един гол и за Дел Пиеро?

- Ще бъда щастлив, ако успея. Но никой не е казал, че той ще бъде последният за Але.

Нямате гол от дузпа в Серия А. Какво става с дузпите?

- Продължавам да ги бия, няма проблеми.

На Миланело редов­ната „жертва" на вашите шеги бе Гатузо. А в Ювен­тус?

- Матри - той е главната мишена.

Вашият син Николо е на 9 години. За кой вика?

- За татко: преди беше миланист, сега е ювентино. Отпразнува скудетото и вече ме подпитва кого ще купим за Шампионската лига.

Искахте да играете с №21 дори и в Юве. Този номер го е носил Зидан.

- Не можех да го променя. Моят татко Луиджи е роден на 21-и, аз се ожених на 21-и.

Каква е програмата минимум за Италия на европей­ското?

- Полуфинал. Сил­ни сме и играем само за победа. Гръбнакът от Юве е добра основа за начало.

Андреа, изпитвате ли удовлетворение, когато в трудни моменти съотбор­ниците ви търсят, за да ви поверят топката?

- Чувството е хубаво, но не мисля, че те могат да избират. Задължително е да ми дадат топката - аз винаги я искам!

"Гадзета дело спорт"