Капитанът на Холандия и играч на Милан Марк ван Бомел се разплака в ефир в интервю за клубната телевизия на „росонерите” „Milan channel”. Това стана, след като халфът официално съобщи, че напуска клуба. Тогава му беше пуснат видео материал за неговия престой в Милано през последната година и половина.

„Тръгвам си и искам да благодаря на всички. Благодаря специално на Адриано Галиани, който ми предложи нов и при това много добър договор, но аз реших да се завърна в Холандия. Ще играя в ПСВ Айндховен, тъй като имам проблеми в семейството. Децата и жена ми се чувстват страхотно в Милано, като големият ми син, който е на 9 години, ме помоли да преподпиша за шест месеца, за да останем тук до Коледа и след това чак да се приберем. Този клуб е специален. Тук наистина сме едно голямо семейство.

Моето напускане не може да се сравнява с тези на Алесандро Неста, Дженаро Гатузо и Филипо Индзаги, които са написали историята на клуба и са спечелили много. Аз спечелих Скудетото и Суперкупата на Италия, като пропуснахме да вземем титлата и през този сезон. Извинявам се, че през първите шест месеца не играх добре. Тифозите и всички останали ме приеха отлично. Още от първия ден в „Миланело” се чувствам като у дома си, а колективът е страхотен. Милан остава в сърцето ми и за мен това не е сбогуване. Това е едно "довиждане", тъй като след един или два сезона ще започна да работя като треньор и бих се радвал след време да се завърна в Милан на този пост”, сподели с усмивка холандецът. След това той се разплака, като имаше нужда от няколко минути, за да се освести и да продължи да говори спокойно.

В края бившият играч на ПСВ, Барселона и Байерн (Мюнхен) каза, че ще носи „росонерите” в сърцето си и се сбогува с наричащите го "Генерала" тифози с "Форца Милан". Ван Бомел пристигна през януари 2010 година под наем от Байерн заради травма на Андреа Пирло. С него на терена през втория полусезон „росонерите” допуснаха само седем гола, което донесе титлата след седемгодишна пауза. 35-годишният футболист записа 50 мача за Милан, в които обаче не успя да се разпише нито веднъж.