Интервю на „Меридиан Мач”
- Здравей, Гарра. Имаш ли отбор в момента?
- Не, търся си отбор. Преди една година за последно играх в Дубай. След това обаче не съм подписвал договор с никого. Тренирам сам, но това не е сериозно. Чакам късметът да ми се усмихне.
- Ти направи добро име в България. Никога ли не са те търсили от Левски или друг отбор да се върнеш тук?
- В последните години никой не ми е звънял. Нито треньор, нито футболист, нито мениджър. Но, честно казано, аз и не бих се върнал в България след това, което стана.
- А какво стана?
- Левски ме продаде принудително на Фрайбург. Аз нямах никакъв избор. Батков беше уредил нещата без моето знание и съгласие. Това ме обиди. Аз бях коректен с Левски, давах всичко на терена. Не се разделихме добре.
- Тази драматична развръзка не е добре известна тук..
- Защото никой не знае за тази история. Когато заминах за Германия, два-три дни преди мен във Фрайбург е бил човек на Батков и бе подписал всичко. Бях поставен пред свършен факт. Нормално е да съм обиден. Не се отнесоха добре с мен. През сезона всичко бе окей и от Левски бяха коректни. Когато в края на годината дойде време да говорим евентуално за нов договор и заплата, нещата се промениха. Продадоха ме веднага на първия отбор, без да ме питат.
- Чакай, ти все пак отиде в супер първенство като Бундеслигата...
- Така е. Проблемът във Фрайбург бе, че треньорът, който ме бе поискал, бе уволнен само след 2-3 месеца и общо 4 мача. После дойде нов треньор, който директно ми заяви, че не съм му нужен. Започнаха мъките ми. Всичко приключи.
- Значи си с много лошо мнение за Левски?
- От отбора имам хубави спомени. Направихме силен сезон, бяхме много добър тим. Бях много близък с Гонзо. Спомням си Йовов, Дарко (б. а. -Тасевски), Гаджев.
Нямах никакви проблеми. Можех да дам още на Левски тогава.
- Вярно ли е, че си се обаждал на Гонзо да те върне в Левски?
- Не съм се обаждал. Може да сме си писали есемеси, да се поздравим. Казах ви, че съм обиден на Батков.
- Да, но Тодор Батков вече не е собственик на Левски...
- Така ли? Дори не знаех. Значи вече не познавам никой в Левски. Всъщност, излъгах те, че никой не ме е търсил. Преди година или две ми се обадиха да дойда на празник, на който се събираха бивши футболисти на отбора.
- На стогодишния юбилей?
- Да, точно така. Но отказах. Нямах какво повече да правя в България. Не исках да се виждам с някои хора. Това е.
- Имаш ли забрана да се връщаш в България?
- Няма такова нещо. Всички знаят, че имах проблеми извън терена с властите, но мисля, че всичко се оправи.
