Томас Лафчис даде обширно интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Той е бивш президент на един от двата гранда на българския футбол - Левски. Покрай конгресите на Българския футболен съюз името му винаги се завърта като един от евентуалните кандидати за поста на настоящия президент на футболната ни централа Борислав Михайлов. С усмивка приема “новините” около него и е твърд в позицията си, че не би се занимавал с най-популярния ни спорт, който според него е “прояден от корупция и скандали”. Не спестява критики и към любимия си клуб и начина му на управление. Противно на всички очаквания той е за решението ЦСКА да играе в елита.
- Докъде може да затъне българският футбол?
- От опит знам, че няма ограничение. Дъното отдавна сме го минали и продължаваме надолу. Едни продължават напред, други надолу.
- Защо се получава така? Откъде идва този проблем?
- Българският народ е казал, че рибата мирише откъм главата. Проблемът идва оттам, че няма стратегия за развитие на футбола. Преди няколко дни видяхме какво направи Исландия. Преди няколко години са взели много сериозни мерки и са планували развитието на футбола. Ще се върна десетина години назад, когато бях на един турнир в Норвегия, който беше квалификационен, с участието на България и на Исландия. В момента в състава на Исландия има седем-осем момчета от онзи отбор. Просто хората планират и знаят какво планират. Същото се случва и с Швейцария. Ако си спомняш, преди повече от десет години направиха една стратегия за развитие на футбола, юношите станаха световни шампиони, всяка година виждаме отбори в Шампионската лига, националният им тим играе приличен футбол. Но при нас това отсъства, няма го. При нас всичко е на парче, в този момент да се покрием, да не ни духне вятъра, да се наведем малко. Няма как да просперира българският футбол.
- Правилно ли бе взето решението ЦСКА на Гриша Ганчев да играе в елита?
- За мен е правилно. Независимо кой ЦСКА, но ЦСКА трябва да бъде в елита. След като така са се стекли обстоятелствата, единият отбор да не може да участва поради финансови проблеми, с обединението, което направиха, смятам, че нивото на българския футбол ще бъде по-добро от миналата година.
- Нужни ли бяха тези сливания, за да се получи лиценз за „А” група?
- Аз имам собствено мнение и смятам, че първото престъпление е в документа на Футболния съюз. По Търговския закон, по който са регистрирани акционерните дружества, има ред, по който те се закриват, след като са обявени в несъстоятелност. Тук се взима лицензът, преди още да е започнала процедурата по несъстоятелност. Искам да задам въпрос – ако това дружество бе оздравено по-рано, беше се появил човек, който да каже, че поеме дълговете, как отнетият лиценз щеше бъде върнат обратно? След като дружеството вече е оздравено, на какво основание се взима лиценз? Преди шест-седем години пак взеха лиценза на ЦСКА за едно задължение от 300 хиляди лева.
- Смешно звучи на сегашния фон.
- Да, но още по-смешно звучи на фона на задълженията на английските, на испанските отбори, които са стотици милиони лири. На тях никой не им взима лиценза. Когато процедурата по несъстоятелност е завършена, на отбора се отнема лиценза и той отива в аматьорския футбол. Но вижте какво се случва в България – аматьорската лига е трета дивизия. Те отиват във „В” група, но не се изчиства несъстоятелността и отборът не може да придобие след това професионален лиценз, той трябва да отиде в четвърта дивизия – в окръжните групи, което го няма никъде по света. Ако погледнете около нас, навсякъде е една и съща процедурата – отнема се лицензът, отиват във „В” група и на третата година този отбор е в „А” група. Някои ще опонират, че тези кредитори губят абсолютно всичко, но къде тогава са били кредиторите в продължение на десет години? Защо е допуснато един клуб като ЦСКА да трупа дългове без ограничение?
- Тогава възниква въпросът – защо толкова години се правеше компромис, за да потъне ЦСКА с тези дългове?
- Това е проблем на държавата, но и на Българския футболен съюз. Тези безкрайни компромиси... Когато направиш компромис с един, няма как да откажеш на втори. И понеже компромисите са били безчет последните десет години, затова се стига до ситуации, в които не може да се събере Изпълкомът. Както казваше Гриша Ганчев – единият го боли корем в продължение на няколо месеца и не могат да направят заседание, защото се покриват, не знаят на кой господар слугуват и не знаят как да излязат от ситуацията. Едните ги пристикат от едната страна, други ги притискат от другата. Получава се патова ситуация, в която довчера беше ЦСКА. Наложи се премиерът да се намесва и да каже, че този казус трябва да бъде решен, за да може същите тези комисии, които досега отказваха, да го решат. Много клубове в последните години са го правили същото нещо, но за тях беше разрешено.
- Има ли натиск върху Борислав Михайлов?
- Със сигурност има натиск. Въпросът е откъде няма натиск, защото за мен той е обвързан със страшно много компромиси, които е правил през годините. Да не забряваме, че той повече от десет години е в ръководството на Футболния съюз като президент и вицепрезидент. Всички тези негативни неща в българския футбол се свързват с неговото присъствие на върха на футбола. За мен той явно се ангажира с неща, които впоследствие се оказва, че няма как да бъдат решени. Покриваме си с нещо главата и си викаме: „Ще отмине бурята.”
- За мнозина ще прозвучи странно, че защитавате ЦСКА. Чуват се и други мнения, че ЦСКА не трябва да играе в „А” група, защото трябва да си плати дълговете.
- Аз защитавам ЦСКА, защото смятам, че българският футбол губи много без ЦСКА, както би било и без Левски. Относно задълженията - със сигурност има начини. Просто всички клубове трябва да бъдат изрядни, а виждаме в последните години, че това не се случва просто защото няма механизъм. Смятам, че в закона за спорта това трябва да залегне, както и как футболните клубове придобиват и им се отнема лиценз, защото виждаме парадокси. Звучи невероятно, че може да съществува такова нещо.
- Как виждате Висшата лига и рестарта на българския футбол, както шумно се рекламира нещото, което трябва да започне през август?
- Първо смениха името. Вече не е Висша лига, защото звучеше много...
- Претенциозно.
- Да. Как го виждам ли? До края на сезона със сигурност няколко отбора ще отпаднат отново. Ако искаме да отговаряме на критериите, които поставяме, със сигурност групата не може да е повече от шест-седем отбора. Това е максималният брой, който може да отговаря на изискванията, които са поставени.
- Значи пак започваме с компромисите.
- Ние не сме спирали, за да започваме. Така че рестарт на българския футбол няма как да бъде. Ако смятаме, че примерно ЦСКА се е върнал в елита и с това започва рестартът, можем и да го приемем. Но като цяло организационно няма как да бъде рестарт на българския футбол. Първенството започва след няколко седмици, вече текат квалификациите за УЕФА, а ние не знаем кога стартира и кога свършва първенството. Никой не знае как ще се развие, колко отбора ще бъдат във втория ешалон, колко от тях ще се качат нагоре и колко ще изпаднат. Това са неща, които хората ги плануват и знаят отсега догодина лятото кога ще им бъде подготовката, кога започва първенството. При нас това го няма, всичко е на парче – днес за днес или ако може, днес за вчера.
- Според повечето специалисти Лудогорец ще става шампион колкото пъти си поиска. Съгласен ли сте с такава прогноза?
- Не съм съгласен, защото в българския футбол е показано, че проекти, които се развиват като Лудогорец зависят единствено от един човек – този, който дава парите. Ако нещо тръгне не както върви в този момент, на другия ден всичко загива. Примерите са не един и два. От друга страна, със сигурност Лудогорец стои много по-високо организационно и качествено от другите отбори.
- И финансово не на последно място.
- Да. Огранизационно и качествено няма как да се осигури без финанси. Със сигурност финансите са страшно много за българската действителност. С участието им в Шампионска лига не смятам, че са погасени всички инвестиции, но поне частично може да има голяма възвръщаемост. Лично аз ще се радвам, ако Лудогорец успее и тази година да се пребори да влезе в групите на Шампионска лига. Смятам, че това е единственото положително, което може да се случи на българския футбол. ЗА УЕФА не мисля, че ще имаме някакъв успех. Много трудно някой от нашите отбори ще влезе в групите на Лига Европа, да не казвам невъзможно.
- И сега към Левски. Какво се случва в „синия” клуб? Андрей Желязков вече е част от ръководството. Той работеше с вас преди години, когато вие бяхте президент на най-популярния клуб в България?
- Много ми се щеше да замълча на този въпрос или да имам право да не отговарям на него, но знам, че няма как. Тъжно и болно ми е. Понякога се замислям дали това е моят Левски, защото бяха привлечени хора, които в годините са предавали отбора многократно. Смятам, че хора като тях нямат място в този клуб. Може и да бъркам. Нека времето да покаже дали съм прав, или не, но за мен хора, които са изгонени от Левски поради тази причина - не само финансова, но и предателство, както аз го наричам, не може да се допуска въобще да достигат до такова ниво в йерархията на този клуб.
- Кои са тези хора?
- Това са хората, които в момента управляват Левски спортно-технически, изключвам треньора. За мен той е едно име, което си върши работата, има история. Лично аз сигурно бих се спрял на друг вариант, но мен никой не ме пита за това нещо. Единственото хубаво в Левски е т.нар. някаква финансова стабилност, която има клубът. Но ние трябва да знаем, че с трансфери от порядъка на 5-6 000 евро на месец няма как да бъдат привлечени класни футболисти. Ако някой го твърди, значи или заблуждава хората, или сумите са различни, но се показват други. Аз не съм убеден дали дори ще бъдем на нивото на новосформирания ЦСКА. Ще бъде много тъжно за нашите привърженици да гледат как Левски за поредна година се проваля в първенството или в Лига Европа. Тъжно е, защото все пак Левски е един от големите клубове с над 100-годишна история. И хората, които го управляват, трябва да го знаят това нещо.
- От това, което казахте, останах с впечатлението, че Андрей Желязков не е нужен на Левски в момента.
- Аз не знам функцията каква му е. От едно място разбирам, че той е спортно-технически директор, от друго излиза, че той е скаут. Не знам в кое е по-добър, за какво са го наели, защото на тези позиции все пак са наети служители. Само едно имам да кажа на хората, които управляват Левски – тези големи отбори като Левски и ЦСКА се управляват само със сърце – нито с пари, нито с акъл. Няма ли го сърцето вътре, си обречен на провал. Във всичките тези 20 години се доказа, че тези клубове могат да се управляват само по този начин.
- А какво е обяснението ви за оставките, които „заваляха” като градушка на стадион „Георги Аспарухов”? Иво Тонев, Георги Иванов, Гошо Гинчев, всички си тръгнаха. Иво Тонев все пак беше председател на Управителния съвет, собственик...
- Не звучи сериозно. Не знам точно какъв ефект е търсен с тези оставки. Специално за Иво, все пак той дойде от друг столичен отбор. Смятам, че доста помогна за финансовото укрепване на Левски, но това, което му убягва, е организационното. Аз не мога да знам в структурата на Левски той каква позиция заема, освен като собственик.
- Според мен той не беше приет добре от привържениците и от хората около Левски точно заради това, че идва от отбор като Локомотив (София).
- Достигаме пак до обществото, което се нарича привърженици на Левски. Смятам, че им бяха дадени изключително големи права с малко задължения. Феновете командват клуба. Това се показа още като съблякоха Петев. Няма значение кой е поставил това нещо. От там нататък с влизането на привържениците с решаваща роля в Управителния съвет... Но те не могат да управляват клуб, защото те разсъждават по друг начин. Управлението на един клуб се базира на съвсем други познания, ценности, които те ги нямат в болшинството от случаите. Случи се така и по мое време. Ако си спомняш в началото на мандата, то бяха писания „грък”, „марш”, „вън” . Казах: „Добре. Кога последно си си закупил билет”? По едно време не купуваха и билети. Като почнете да си купувате билети, тогава може да започнете да претендирате. В момента смятам, че отношенията на клуба с привържениците са прескочили всички граници.
- Поканиха ли ви на откриването на гордостта на стадион „Георги Аспарухов” – новата трибуна, която е без козирка?
- Не, но имах покана да си взема картата. Финансовият директор беше забравил моето име сред заслужилите деятели. Поне информацията, която имам е, че му е било наредено да бъда включен. Ще дам един пример защо не ходя на стадион „Георги Аспарухов”. Защото още не бях заличен 1999 г. от регистрите като председател и се опитаха да не ме пуснат на мача с Ювентус. Разбира се, винаги си купувах по две карти за ложите, още като бях президент, може би, за да дам пример как трябва да постъпват левскарите. Когато накрая ми омръзна да се събира опашка отзад и да не мога да вляза, си извадих картата и я дадох на охраната. Те погледнаха нагоре към парапетите, където бяха Баждеков и Батков. Човекът от охраната не знаеше какво да направи. Оттогава си казах, че повече на този стадион няма да стъпя и не съм стъпил по време на мач. Още тогава си казах, че ако отида, ще бъда в сектор „В”, ще си седна на пейката в края, без шум.
- Не е ли обидно?
- Обидно е от гледна точка на това, че тогава бях единственият останал жив президент. Сега Батков също е в миманса. Би трябвало все пак да има някакво отношение към тези хора, които са си дали живота си за Левски. Аз смятам, че съм един от тях.
- Според вас кой финансира Левски в момента? Имате ли някаква яснота?
- Нямам яснота и ми е трудно да обясня на хората, които си задават този въпрос. Имам един добър приятел, който наистина е от т.нар. „болни” левскари, който във Фейсбук беше написал: „Не ме интересува кой финансира, стига да дават пари”. Рано или късно този въпрос ще бъде изчистен. Хората, които финансово подкрепят клуба, ще излязат.
- В пространството се говореше, че може да се кандидатирате за президент на БФС с подкрепата на Гриша Ганчев. Доколко това е истина и наистина ли искате да заемете този пост?
- Истината е, че не искам.
- А имало ли е разговори с Гриша Ганчев?
- От доста години се спекулира на базата на това, че атакувам БФС или хората, които го управляват с неадекватните си решения. Веднага в България това се взима като опит да се смени властта. По същия начин звучиш и за Левски. Докато коментирах „сините”, казвах с кое не съм съгласен, кое е грешно. Винаги излизаха и казваха: „Ами, той сигурно иска да се върне в „Левски”. Тази страница е затворена. За мен Футболният съюз не е затворена страница, но не е предпочитаната област, в която искам да си завърша кариерата като професионалист. Независимо дали е футбол, предприемачество, бизнес, или каквото ще да е, все пак всеки си слага някаква точка и си казва: „Дотам искам да стигна”. Болно ми е, че българският футбол непрекъснато копае дъното. Болно ми е, че БФС непрекъснато урежда националният отбор да играе в мачове, които са със съмнителни резултати. Явно това крепи статуквото. Ще дам един пример. Случайно попаднах на една жена в Холандия, която е единственият професор по спортно право. Когато се заговорихме, я попитах за Сеп Блатер и й казах моето мнение за него.
- Какво е то?
- Той е един велик ръководител, който изнесе ФИФА в орбитата на недосегаемите не от правна гледна точка, а от финансова. Тази организация натрупа милиарди само в рамките на десетина години, благодарение на този човек. Но казах моето мнение, че ако искат ФИФА да изчисти футбола, разбира се, и тези няколко подвластни конфедерации като УЕФА, азиатската, американската, трябва да се занимават с две неща – да спрат залаганията при децата и в контролните срещи. Всички тези приятелски срещи, ако погледнете резултатите от тях, ртазбирате за какво говоря. Примерно в Далечния изток правят печалба от 4,5 милиарда долара от залагания само по време на световното първенство. В България има страшно много примери колко много сме обвързани с тази система, но при нас няма потърпевши, няма наказани, няма преследвани. В Турция, в Гърция, в Сърбия, навсякъде стотици „изгоряха”. Все се надявам, че това ще се случи един ден и в България.
- По-спокойно ли ви е без български футбол? Защото от разговора усещам как ви боли за него.
- Боли ме, но по-спокойно ми е не само без български футбол, а въобще без футбол. Всеки ден носи допълнителни разочарования. Това, което мога единствено, е да призова привържениците на футбола, за да не се разочароват, да се ориентират към художествената гимнастика и синхронното плуване. До момента там не са стигнали залозите.
