Обръщение на президента на БФХГ Илиана Раева до момичетата от националния ансамбъл по художествена гимнастика, които спечелиха бронзов медал на олимпийските игри в Рио де Жанейро. Четири от тях - Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Найденова и Християна Тодорова, ще прекратят спортната си кариера.

„Отбор епоха! "Златните момичета" на България, на Ина, на всички, които бяха част от екипа, имали щастието да работят с тях ... моите момичета. Те изминаха дълъг път, в който преживяха всичко! Влязоха в залата преди осем години, искащи много, с очи изпълнени с надежда. Те знаеха да искат! И получиха всичко! 80 медала! Световна титла, златни медали от световни, европейски първенства и световни купи! Мечтаният медал от Олимпийски игри!

Получиха огромната любов на българите, на хората по света, получиха признание и обожание. И за да е още по-истинска и красива вълшебната приказка, в която бяха главните героини, съдбата щедро им показа пълната палитра на живота и успеха - запозна ги с обратната страна на щастието, а именно страданието!

Трябваше не само да преживеят ужаса и страха, болката и обидата, Адът стоварил се върху нежните им рамене, но и да излязат от него по-силни, по-вярващи, по-искащи от всякога! "Госпожо, много искаме да играем и да спечелим медал". Това ми каза Михаела, след седмото място в квалификациите на олимпиадата, седяща в публиката заедно с другите момичета, мен и Ина, за да подкрепяме Неви, която се бореше в многобоя. Плачеха неудържимо и петте. Не ги интересуваше, че всички ги гледаха и страдаха с тях. Сърцето ми спря да тупти, душата ми се сгърчи, хиляди костеливи ръце ме потопиха в казана. Аз и отговорих: Разбира се, че ще играете, Мише! И ще спечелите медал! Днес беше само квалификация! Утре е вашият ден! Но искам да се усмихнете! Усмихнете се! Толкова сте силни! Знаеш, че сте силни! Ще го направим, но искам да се усмихнете! Няма логика да не спечелите и да не играете. Направихме всичко! Всичко, както трябва! Ще видиш. Другите плачеха неудържимо и ме слушаха.

Виждах страха, желанието, болката. Всичко имаше в тези красиви, пълни със сълзи очи. После, после имаше и други неща, красиви, истински, до качването им на подиума за първото изиграване на другия ден. Но най- важното - на лицата им имаше искрени усмивки! Знаех, вярвах, исках, молих се всяка секунда да го направят, защото те заслужаваха много, по дяволите! Знам, че не бях сама в молбите си, знаех, че в пъти, в пъти хората, които се молеха за тях бяха повече, отколкото другите (защото все пак злото го имаше)! И тази любов и молби стигнаха до тях, до нас и те се усмихнаха истински! И се качиха на подиума! И вдигнаха глави! И го направиха и успяха!

Михаела, Ренета, Цветелина Найденова, Християна, Любомира, Цветелина Стоянова, Катрин Велкова, Елена Тодорова, ОБИЧАМ ВИ! ЗА МЕН БЕШЕ ЧЕСТ! Желая ви живот, изпълнен със спечелени битки!"