Националът на България Ивелин Попов обяви, че в неговото поколение има силни футболисти и подчерта, че не го чувства отписано. Той добави, че има такива, които заради его, сърдене и висока самооценка не са успели да помогнат на отбора, но не посочи имена.
„Радвам се, че взехме трите точки, бяха много важни. Като съперник като Люксембург нямаше друг изход освен победа”, започна той пред „Диема спорт”.
„Спортът винаги съм го свързвал с воля и характер. Специално за лентата, имал съм много разговори с треньора, имам мнение и ще го запазя за себе си”.
„На 28 години съм, след месец правя 29. Олекваш, трупаш опит, как да се готвиш за всеки мач. През 2007 ми беше първия мач за националите. Влязох на мястото на Чиликов. До ден днешен изпитвам същата тръпка, както тогава”, добави Попето.
„Не се чувствам отписан. Не отписвам нашето поколение. Нашето поколение, говоря за 88, 87, 86 и 85 има много силни футболист. Някои - малко възпитание, държание - се изгубиха от този път. Имаше големи характери. Всеки сам си преценява. Прекалено висока самооценка, его и сърдене. Това дава отражение върху националния отбор. Но държание, сърдене, его, без отбори – така се получава, че не могат да дойдат да помогнат”, каза още той и отново се върна към срещата с Люксембург:
„Може и Лечков да е прав. На полувремето им го казах, че като че ли играят без емоция. Това го отдавам на загубите от Япония. Казах им, че излизаме за нашата чест, за нашите семейства, за България”.
„Вчера беше малко интересно. При 1:0 „Българи,юнаци!”, при 1:2 – „Оставка!” и после пак. Реално ние сме артистите на терена, повече трябва да се търси вината в играчите, не в треньорите”.
„От БФС какво може да направят, когато едно 15 годишно момче не мисли за футбола, а иска новите бутонки на Меси и Роналдо. По училищата ли да тръгнат да ги търсят? Направиха база, повиквателни пращат. За ушите да дърпат, в концлагер да ги пратят… няма как да стане”.
