Двукратната европейска вицешампионка от първенство на Стария континент по лека атлетика в Амстердам – Ивет Лалова, бе специален гост в предаването „120 минути” по bTV.
Тя сподели емоциите и преживяванията си по време на олимпийските игри в Рио де Жанейро, където зае осмо място във финала на 200 м.
„Зад усмивката ми в Рио скрих една контузия непосредствено преди олимпиадата, с която не исках да занимавам никого и това създаде много драма, защото преди олимпиадата е една истерия, всички я очакват, а в този ден целият свят ще те гледа и ти трябва да покажеш най-доброто от себе си”, каза Ивет.
„Бягайки сериите на 100 м на олимпиадата аз знаех, че на това бедро и на тази контузия не им остава още много, въпреки че направих необходимото лечение. Беше ми много тежко, много плаках”.
„След полуфинала на 200 м, когато си позволих да дам всичко от себе си и реално направих второто по сила бягане в кариерата си – 22.42 сек., на следващия ден платих много висока цена. Ако се бях запазила поне малко, можеше въобще да не се класирам за финала. При нас полуфиналите са на живот и смърт”, разкри спринтьорката.
„Ние винаги се борим с много неща и голяма част от болката ни остава скрита. Това е обратната страна на медала, която не е интересна. Тя не е приятна за зрителите. Хубави са победите, медалите и рекордите.
Лалова не мисли да се прекратява състезателната си кариера, защото знае, че е способна и на по-добри резултати през следващия сезон: Не се отказвам, защото ако контузена намерих място в този финал, значи можеше да се класирам още по-добре при друго стечение на обстоятелствата. Това е моята мотивация за следващата година”.
Тя сподели, че Токио 2020 е прекалено далече и няма търпение да стане майка: „Не мисля за следващата олимпиада, защото искам да имам деца в скоро време. Освен спортната кариера има и един майчински дълг, един биологичен часовник, който тиктака. Не искам да губя време в надбягване със самата себе си”, сподели Ивет.
От четири години тя има собствена школа, в която в момента тренират близо 70 деца, но изрази недоволството си от липсата на условия за подготовка на подрастващите: „В София няма място за лека атлетика. Затварят стадион „Васил Левски” заради футболни мачове, а закритата писта се ползва за кетъринг. Официално до края на ноември Националният стадион е затворен за лека атлетика и 30 клуба, повечето от които развиват детска атлетика, няма къде да тренират”.
„Проблемът е, че има един стадион в столицата и той не може да помещава два големи спорта. Надявам да се вземе някакво решение, защото професионалните спортисти се спасяват, но стотици други атлети няма къде да тренират”, каза Лалова.
„Вярвам, че и Министерството на спорта търси начин. Ние имаме подкрепата и на федерацията, но вярвам, че решението ще дойде някъде от другаде” допълни тя.
