Станимир Стоилов спечели предсрочно третата поредна титла на Казахстан начело на Астана. Същевременно Левски се тресе от слухове за моменталното му завръщане на Герена. Каква е истината, ще научите от най-успешния ни клубен треньор през новия век.
- Г-н Стоилов, честита трета поредна титла, какво е усещането?
- Винаги съм казвал, че във футбола трябва да свършиш работата, за която са те поканили. Тогава е приятно. Колкото и да си говорим за бъдеще и проекти, основното във футбола си остава резултатът. Той дава и време да работиш, и търпение, и позитивизъм. Няма ли резултат, всичко се обръща надолу - публика, медии. Така че тези три години са години на добре свършена работа не само от мен, а от екипа ми, от целия клуб начело с президента. Един човек, ако няма съмишленици 24 часа в денонощието, ако щете - да са негов регулатор, трудно може да върви напред. Ако около теб са само ласкатели - не е добре. Ако са всезнайковци - също не е добре.
- Къде е балансът?
- Балансът е да се подбере точният екип, за да гледат всички в една посока. А тя е работа, работа, честност към футбола, позитивно мислене.
- Виждате ли следващото си предизвикателство в Астана?
- Вижте, когато съм приемал предизвикателства, винаги съм си поставял постепенни задачи. По принцип при нас малко се надскачат възможностите. Например един тим трябва да мине през Лига Европа, а после в Шампионска лига. Ние тръгнахме наобратно. Така че следващата цел е Шампионска лига, а после и четвърта поредна титла на Казахстан - нещо, което никой не е правил досега. И трето, да развия малко отбора си в игрови план, защото тази година леко отстъпихме.
- Имате един мач - с Иртиш на Херо, как ще премине?
- Аз имам 11 здрави играчи, така че нямам голям избор. Ще пусна двама-трима от тях, останалите ще са от втория отбор. Все пак предстои мач с Олимпиакос в Лига Европа в четвъртък и трябва да се съобразя. Иначе винаги съм обичал да играя срещу отборите на Херо, защото се сблъсквам с футбол. Побеждавал съм, губил съм, но винаги ми е било интересно.
- Другото предизвикателство е Лига Европа, докъде може да стигне Астана?
- Възможностите на този отбор на Астана са за груповата фаза. За излизане трябва да съм прекален оптимист. Никога не съм слагал розови очила. Тази година не сме готови да излезем от групата. Това ще е следващото предизвикателство.
- Предизвикателствата с Астана отговарят ли на въпроса за връщането ви в Левски?
- Писнало ми е отдавна от спекулации. Може би не се намери друг интересен по тази тема. Да, няма лошо, ако съм свободен, да седна и да преговарям с Левски. Но аз имам в момента клуб. През последните 2,5 години всички ангажименти се изпълняват точно. Имам отлични отношения и с футболисти, и с ръководители. Уважавам се не само с феновете на Астана, но и с хората, които обичат футбола в Казахстан. Няма причина, поради която да не съм доволен. Второ, след като поех ангажимент, няма да съм аз, ако не го изпълня коректно. Ще е жалко и смешно, ако използвам хитринки, че тук съм стигнал тавана, търся предизвикателство, за да напусна. Всяка сутрин се събуждам и се гледам в огледалото. Гледам и виждам истинското си отражение.
- По три пъти на ден ви приписват срещи със Спас Русев. Каква е истината, за да се сложи веднъж завинаги край?
- Тази митология върви от доста време и се доразвива. Господин Спас Русев е чул лично от мен какво е положението в Астана. То е същото, което ви казах току-що. Останалото са спекулации.
- Защо Люпко Петрович си тръгна по този странен начин от Левски?
- Времето ще покаже, но не трябва да се намесва това, че някой си е разговарял с друг. Лесно е да кажеш "Люпко си тръгна, защото се връща Мъри". И като не се върне Мъри, минаваш на Иван. Примерно. Люпко си знае защо. Между него и Левски имаше добра амалгама. Ако съм ръководител, бих приел без драми тези 10 причини, които изнесе сърбинът. Но същевременно ще помисля върху тях поотделно - доколко има основание във всяка една. В крайна сметка, като не се получават години нещата, би трябвало ръководителите да си зададат въпроса "Защо?". Убеден съм, че те имат не по-малко желание от всеки левскар да успеят. Но въпросът опира до знанията.
- Защо се стигна до такова яростно разделение между личностите на Герена?
- Първо да разграничим нещата - всичко е на тема "Левски". Няма разделение в човешки план. Тези хора са достатъчно големи да разграничат личното от работата. Разделението и негативизмът идват винаги от едно - лоши резултати. Това е истината. Във футбола има резултати и те диктуват настроенията на феновете, защото всички са фенове. Няма големи и малки левскари. Всички са левскари.
- Онзи ден Гонзо говори кой е орел, рак и щука.
- Вижте, аз винаги говоря глобално, не участвам в дребни заяждания. Веднъж казах за крокодила и... Не съм делил нито футболистите, нито треньорите в Левски. След като са там, значи са добри. Но срещу тях стоят постижения. Най-лесно е да обиждаш. Аз никога не съм бил гробокопач. Аз съм създал европейски Левски!
- Защо вчера толкова важен мач не събра и 1500 левскари, а отборът върви, първи е?
- В България някой повтори нещо и всички му стават клакьори. Какво значи отборът върви! Вчера Левски, който страшно върви, загуби един от трофеите на стадион "Георги Аспарухов"! Колко години не е отпадал на Герена? И какъв тежък преход има? Всеки месец си получават заплатите, всеки месец си взимат премиите. Отговора го дадох вече. Когато Левски върви, стадионът се пръска. Та имало е 10 000 човека, когато нямахме шансове да мръднем от второто място. Но играехме. Сега взеха 5-6 футболисти, дават им се пари. Има куп треньори и директори. Какво ги интересува тях собствеността! Задачата им е да тренират, да играят и да побеждават. А те губят трофей на Герена! И повтаряме, че Левски играе добре!
