Но той няма да е единственият състезател с амбиции за крайна победа в генералното класиране.

 

Представяме ви най-големите съперници на Фрум в 104-ия Тур дьо Франс.

 

 

Ако има човек, на когото Фрум трябва да благодари най-много за титлите от Обиколката през 2013 и 2015-а години, то това е Ричи Порт. Австралиецът беше най-важното звено в състава на Скай в планинските етапи, както и най-активният в прихващането на атаките срещу Фрум колоездач.

 

С добрата си езда в последните години стана ясно, че Порт трябва да играе по-голяма роля от тази на грегар на Фрум в големите обиколки. Именно тогава се намеси и отборът на БМС, който го привлече в своите редици през миналото лято, превръщайки го в лидер на отбора.

 

От голямо значение за евентуална победа на Порт пък ще бъде формата на Дамяно Карузо, който ще влезе в ролята на основен черноработник в дългите планински километри за своя австралийски колега. Ако Карузо успее да дърпа конците в тежките етапи за БМС, а Порт се опази от типичните за него тежки падания, победата в крайното класиране не е невъзможна.

 

 

За поредна година Кинтана ще бъде основната надежда на Мовистар за победа в Тура. Като големият лидер на отбор, който съперничи по качество на Скай, Кинтана би трябвало да е по-близо до Фрум в очакванията на експерти и букмейкъри.

 

Причината реалността да не е такава, са етапите по часовник. Кинтана е най-слабият часовникар от големите фаворити и въпросът е не дали дребничкият колумбиец ще губи време от останалите си съперници, а колко време ще изгуби.

 

Светлина в тунела представлява фактът, че тази година общата дължина на двата етапа по часовник е едва 36.5 километра – радостна новина за Кинтана, който ще може да се съсредоточи изцяло върху планинските етапи.

 

Въпреки това поделеното между него и Алехандро Валверде лидерство на отбора може да се окаже проблематично за надеждите на колумбиеца. Докато в отбори като Скай и БМС има ясно изявен капитан (съответно Фрум и Порт), в Мовистар йерархията е хоризонтална. А изразходваната енергия по защитата и подпомагането и на двамата може да бъде пагубна.

 

 

Като 7-кратен победител в трите големи обиколки и тази година Алберто Контадор е сред основните фаворити в Тур дьо Франс.

 

Испанецът смени отбора си през тази година, а сред неговите съотборници в Обиколката на Франция личат имената на Аймар Зубелдия, Джон Дегенколб и Боке Молема.

 

Самият Контадор обаче не е печелил голяма обиколка от 2015-а година, а във Франция няма победа от 2009-а. Под въпрос са още формата и сработеността на 34-годишния испанец с новия му отбор. Затова и шансовете му за победа в осма голяма обиколка не са особено големи.

 

 

Ако в Мовистар съществува дилемата „Кинтана или Валверде?“, то в Астана ситуацията е още по-проблематична. Откакто Винченцо Нибали напусна казахстанския отбор, Фабио Ару зае мястото му като лидер на отбора в големите обиколки.

 

Победителят от Вуелтата през 2015-а година трябваше да е капитан на отбора и в тазгодишното Джиро, но се контузи малко преди началото на обиколката.

 

През това време изгря звездата на Якоб Фуглсанг, който спечели Критериум дьо Дофине – състезанието, което се счита за най-добрия барометър за формата на колоездачите преди Обиколката на Франция.

 

Затова ключът към успешната кампания на Астана във Франция се крие във взимането на решението кой да оглави отбора.

 

Местният любимец и основна надежда за прекъсването на 32-годишната френска суша в Тура – Ромен Барде, става все по-добър с всяка изминала година.

 

Макар силата му да се крие в планинските етапи, Барде е и добър часовникар.

 

Именно тази поливалентност дава надежди на французите, че 26-годишният колоездач отново ще подобри своето класиране в Обиколката на Франция и след второто място миналата година, сега ще завоюва първа победа за домакините след великия Бернар Ино през вече далечната 1985-а година.