В началото на сезона никой не ни даваше шансове да пробием в Шампионската лига. Да победим „Ливърпул" в два мача, бе нещо изключително - те са един от най-големите клубове в Европа с изключителна история. В този случай трябваше да се ощипя, за да съм сигурен, че е вярно. Влязох като резерва през второто полувреме и вкарах гола, който изравни общия резултат за 3:2.

„Тотнъм" - „Челси" 2:1, 24 февруари 2008 година, Финал за купата на лигата

Винаги съм харесвал предизвикателството да играеш срещу „големите" отбори. А тогава „Челси" бе точно такъв. С играчи като Джон Тери, Франк Лампард, Дидие Дрогба и бившия ми съотборник в Бундеслигата Михаел Балак. И въпреки това успяхме да победим и да донесем трофей за нашите привърженици.

„Манчестър Юнайтед" - „Блекбърн" 7:1, 27 ноември 2010 година, Висша лига

Много често хората ме питат кой е любимият ми гол. Честно, нямам такъв. Обичам ги всичките до един. Но да вкараш пет в един мач, е нещо специално. Тогава се почувствах на мястото си. Гонехме шампионската титла, аз бях начело при голмайсторите. Просто нямаше какво повече да искам в този момент.

„Арсенал" - „Монако"  1:2, 25 февруари 2015 година, Шампионска лига

Като бивш играч на „Тотнъм" публиката на „Арсенал" ме почна от първата секунда. Всяко докосване на топката предизвикваше буря на трибуните. Заканите бяха „Арсенал" да ни отнесе. Казах си, спокойно, ще дойде и твоят момент. И наистина така стана. Появи се шанс, аз го използвах. Това ни позволи да продължим напред в турнира.