“Павел Панов бе изключителен човек. Един от най-добрите ми приятели, да не кажа и най-добрият. Уважавах го. Едно, че беше изключителен футболист, но беше и изключителен човек. Може би над 10 години не сме се разделяли. Където и да сме играли, винаги сме били в една стая с него. Много близки бяхме. Много ми е мъчно. Имаме много спомени заедно, но просто не мога да говоря сега, за да ви разкажа. Нещо ми се откъсна от сърцето. Обичаха го всички. Весело момче, обичаше шегите много. Чудесен човек беше. За съжаление си отиде много млад”, спомня си през сълзи Кирил Ивков.