Dambe е измислено от западноафриканския народ Hausa и по традиция се свързва с по-ниските класи на обществото. Те били единствените, които имали правото да убиват животни с религиозна цел и да се грижат за месото, затова пътуващите месари започнали да заформят боксови отбори, известни като 'армии'.
Обикновено боевете се провеждали по фестивали, отбелязващи края на 'жътвата', когато клановете пътуват из региона, разфасовайки животни за малките фермерски общности и села.
Покрай същите тези битки са се развъртали сериозно и различни залози. Дори в наши дни залагането сред публиката и възнаграждаването на бойците остават като неизменна част от фестивалите.
.jpg)
Участниците най-често са млади мъже от града, които тренират из зали и дворове, и се състезават целогодишно. И въпреки че бойците вече не са от кастата на месарите, елементът на братство между тях продължава да съществува - младежи се присъединяват към различни групи, които пътуват и участват по карнавали, на които битките им биват акомпанирани от различни звукови ефекти и ритуали.
Изначално, Dambe е включвало и борба, извезстна като Kokawa, но вече се набляга главно на страйкинга. Основното оръжие е силният юмрук на боеца (по-често десният), който бива увит в плат и въжета, за да се получи т. нар. "копие". Някои от състезателите дори потапят "оръжието" си в смола с парченца натрошени стъкла - практика, която в наши дни вече е забранена.
.jpg)
Другата ръка, наричана "щит" се държи с отворена към опонента длан. Тя може да се използва за сграбчване и държане, в зависимост от ситуацията. Водещият крак се увива във вериги и се използва както за атака, така и за защита. Другият крак също може да се използва за ритници. И тъй като борбата е един от елементите, а целта е противникът да бъде повален на земята, ритниците са сравнително често явление.
Срещите са с продължителност от три рунда, които нямат времеви ограничения.
Рундовете приключват при едно от следните обстоятелства:
1) Липсва действие
2) Някой от участниците или от хората с правомощия сложи край на рунда
3) Когато ръката, коляното или торса на някой от състезателите докосне земята, което означава, че са били "убити". Въпреки че няма официални категории, що се отнася до теглото, бойците обикновено излизат срещу опоненти със сходна тежест.
