Инсталирай - Novsport Alert

ЕВРОПА

Манчестър Юнайтед
Ливърпул
Арсенал
Челси
Интер
Милан
Ювентус
Рома
Реал Мадрид
Барселона
Атлетико Мадрид
Байерн Мюнхен
Манчестър Сити
ПCЖ
Лацио
Борусия Д

Анкета

Кой ще продължи след мегасблъсъка Барса – Юнайтед?

Кой ще продължи след мегасблъсъка Барса – Юнайтед?


Реклама

Facebook

10 юни 2018 14:40 Васил Костов


Екатерина Аврамова: Обичам си родината, но тя не можа да ми даде това, от което имам нужда

 

Състезателката по плуване Екатерина Аврамова гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Тя участва на две олимпиади – в Лондон и в Рио де Жанейро. В английската столица 21-годишната тогава спортистка се проваля, защото преди форума трябва да се бори с грипно заболяване. Но въпреки това твърди, че опитът, който е придобила е безценен. Между двете олимпиади предприема ход, който изненадва мнозина. Постига договорка с представители на Турция и решава да се състезава за тази държава. На игрите в Рио де Жанейро печели серията си на 200 м гръб и се класира 21-ва в тази дисциплина. Приема го за успех. За Олимпийските игри в Токио през 2020 г. амбициите  са големи - мечтае за медал. В момента се състезава за Галатасарай, след като преди това бе част от плувния отбор на Фенербахче. В Турция държи всички рекорди в дисциплината гръб. Миналата седмица участва на турнира във Варна -”Черно море къп”.


 
- Катя, здравей! Участва в международния турнир “Черно море къп 2018“ във Варна. Какво е усещането отново да плуваш в родината си?
- Чувството е изключително мило. През 2013 г. беше последният път, в който плувах в България на състезание. Да се завърна и да плувам във Варна беше тежко решение, но с личния ми треньор Дейвид Хичкок преценихме, че би било добра идея да се появя отново и да плувам на родна земя, макар и да не е родна вече. Изключително приятно състезание.



- Промени ли се отношението на ръководителите в българското плуване, след като прие да се състезаваш за Турция?

- Не смятам, че по някакъв начин са се променили. Все още си говорим и поддържаме връзка. Разбира се, отношенията вече са повече приятелски, отколкото професионални. Поне пред мен няма промяна. Не се знае как е иначе.

 

- Доволна ли си от резултатите, които постигна на плувния комплекс “Приморски“?

- В момента се готвим за Средиземноморски игри, които ще са след около 20 дни в Барселона. Това състезание бе част от подготовката ми. Бях две седмици и половина на лагер в Турция. От него летях за София, където тренирах една седмица. Оттам моят английски отбор пристигна и изкарахме седмица и половина на Камчия. Бях очарована от комплекса там. В общи линии състезанието мина като тренировка. На открит басейн не съм плувала от доста време. Не само трябва да плуваш бързо, но и също да не се удариш в коридора на гръб, гледайки слънцето. Доволна съм.

 

- С кой отбор ще участваш в Средиземноморските игри? Трябва да поясним, че имаш английски отбор, а отделно се състезаваш за Галатасарай…
- Ще представлявам Турция. Състезанието е международно. Ще участват държави като Франция, Италия, Испания, Гърция, които знаем, че са доста силни в плуването.



- Вече си състезател на Галатасарай. Кое наложи преминаването ти от Фенербахче? Поне във футбола това е ужасно нещо, само като си го помисли човек...

- Малко като да се преместя от Левски в ЦСКА или обратно. Преминаването се наложи, тъй като имахме леки финансови разногласия, а и една от най-големите ми конкурентки в гръбните дисциплини тогава беше състезателка на този клуб и някак си нещата не вървяха. Прецених, че е по-добре аз да се преместя, отколкото да имам дрязги.



- Вече спечели ли медали за новия си клуб Галатасарай?

- Да, вече участвах на две от републиканските под флага на Галатасарай. До момента те са доволни и аз съм доволна. Вървим в добър тандем.



- Колко рекорда и колко медала спечели за Турция, след като взе решението да се състезаваш за тях?

- За четири години са може би между 20 и 40 медала. В момента държа всички рекорди на гръб на голям и малък басейн. Щастлива съм, доколкото това е възможно, че са по-бързи от българските.

 

- Има ли конкуренция в Турция или се чувстваш като „златна рибка“ там? Какво е отношението към теб?

- Конкуренция имам. Много млади момичета, които тепърва „изгряват“, особено на кроул. На гръб все още не е толкова силна, но на кроул момичетата, идващи след мен, ме бутат и ме карат да плувам все по-бързо. Отношението им? Приемат ме като своя сънародничка. Държат се добре с мен и гледат да осигуряват всичко, което е по силите им за подготовката ми. Ние сменихме управата във федерацията след олимпиадата през 2016 г. Мина време, докато успеем да се нагодим с новия президент. Предполагам и се надявам, че подготовката за Токио 2020 ще мине без абсолютно никакви проблеми.

 

- Отвори темата за олимпийските игри. На тези в Лондон имаше лек провал, в Рио спечели серията на 200 м гръб и завърши 21-ва. Тогава в една от социалните мрежи написа: “Дългото чакане свърши“. Направи един паралел за представянето ти на тези два форума.
- Игрите през 2012-а за мен бяха повече урок. Това бе първата ми олимпиада. Дълги години чувах от различни хора как аз никога няма да бъда част от големия спорт и никога няма да отида на олимпиада. Някак си, класирайки се за игрите през 2012 г., ми падна “камък от сърцето“ и си казах: “Ето, аз мога!“ След всичките перипетии, през които минах – да сменя гражданство, да плувам за друга държава, до последно нищо не се знаеше за олимпиада през 2016 г. Горе-долу три седмици преди игрите ФИНА не беше определила кои хора ще участват. В момента, в който ми се обадиха, че съм се класирала за олимпиадата, на следващия ден в рамките на 24 часа трябваше да замина на подготвителен лагер, който беше в Анталия. След това имахме леки проблеми с моя съотборничка по това време и баща . Заминахме за Рио и беше изключително различно изживяването на фона на 2012 г. Вече знаех какво да очаквам, отивайки на олимпиада. Бях написала, че “дългото чакане свърши“, защото моята дисциплина беше в предпоследния ден на олимпиадата. Гледах всички как излизат и се състезават, а аз тренирах и си чаках дисциплината. Напрежението беше много по-малко, отколкото в Лондон. Бях доволна от представянето си. За хората, които не са запознати с плуването, това че завърших 21-ва не е изключително голямо постижение, но за мен беше. Спечелвайки серията си и времето, което бях дала, отивайки без личния си треньор, бях доволна. За Токио вече са различни целите. Наистина се надявам, че там ще бъде най-силното ми представяне и завършекът на моята кариера.

 

- Защо всички спортисти казват, че олимпиадата е нещо различно от европейско и световно първенство?
- Когато през 2012 г. отидох на олимпиадата, си казах: “Е, колко му е? Миналата година бях на световно. Същите хора ще са и на олимпиадата, няма да е нищо различно.“ Но самото изживяване да си в един малък град  с всички най-добри атлети на света… Медиите, семейството ти, близките, познатите – всички говорят за олимпиадата. Случва се веднъж на четири години. Европейски, световни и други състезания са почти всеки сезон.



- Освен слабото ти представяне в Лондон, имаш ли друго разочарование от английската столица по време на игрите?

- Толкова много време мина оттогава…



- Да те подсетя – Майкъл Фелпс…

- Да, имах. И до ден-днешен все още не си говорим. Не приех начина, по който той се отнесе тогава, след като му поисках автограф и просто се дръпна. Все още не сме доуточнили и изчистили този въпрос. Но той вече не се състезава и нямаме много до