Полският халф на Лудогорец Яцек Горалски е един от двамата представители на родната Първа лига на започващото днес световно първенство в Русия. Другият е защитникът на Исландия Холмар Ейолфсон, който е играч на Левски. В последната контрола на „дружина полска“ преди заминаването за Сочи - при победата с 4:0 над Литва, 25-годишният Горалски започна като титуляр и остана на терена във Варшава 90 минути. Кореспондент на „Меридиан мач” разговаря с него след срещата, като го изчаква първо да предаде на колега от радиото в Бялисток своята фланелка от срещата, на която е събрал автографите на целия отбор. „Тя е за администратора на Ягелония. Никога не забравям откъде съм тръгнал“, казва Яцек, който премина в Лудогорец тъкмо от Бялисток.
- Яцек, от теб тръгна атаката за първия гол срещу Литва, с който Левандовски откри резултата. Мнозина наблюдатели вече са на мнение, че именно ти трябва да си титуляр в първия мач срещу Сенегал във вторник.
- Естествено, че отзивите ме ласкаят, но, както сигурно очакваш, отговорът ми е, че 11-те се решават единствено от селекционера Адам Навалка. Аз съм доволен, че играх цял мач, че се проявих като креативен халф. В Полша ми се носи славата на разбивач, на дефанзивен полузащитник, който рядко се включва в нападение. Но срещу Литва се опитах да разбия тази представа и ето, че се получи. Ние сме един екип и за всеки от нас най-важното е представянето на Полша на световното. На такъв форум няма титуляри и резерви - всеки излиза и се бори за родината. А аз съм свикнал да се боря - много футболисти от Екстракласата имат доста по-лек път от мен.
- Защо?
- Средата, в която израснах в Бидгошч, можеше да ме прати в затвора. Много от моите приятели от детството станаха бандити, имат постоянни проблеми със закона. Някои от тях и сега са по затворите. Но мен футболът ме спаси, а и аз съм свикнал от малък да изтръгвам щастието си със зъби и нокти.
- Вратарят на Рома Лукаш Скорупски, който отпадна от Мондиала, но бе в една стая с теб по време на целия лагер, те нарича полския Гатузо. Как гледаш на това прозвище?
- Да, може би има прилика, защото много обичам шпагатите с двата крака (б. р. Гуралски се изправи с Лудогорец срещу водения от Дженаро Гатузо Милан тази зима). Аз наистина се старая да демонстрирам всеотдайност и борбеност във всеки мач, независимо дали играя за клубния или националния отбор. Даже е имало случай, когато съм крил контузия, само и само да изляза на терена.
- Кога се случи това?
- На контролата през март с Нигерия във Вроцлав, когато паднахме с 0:1. Тогава бях пуснат като смяна на Карол Линети още в 19-ата минута. Аз самият обаче имах дълбок разрез на крака, който бе закърпен с 4 шева. По невнимание ме закачи точно моят добър приятел Скорупски. Навалка така и не бе забелязал шевовете, защото се постарах да ги крия през цялото време. Спомням си още, че на един мач в полското първенство ми счупиха носа. Накараха ме да играя с маска, но аз я махнах, защото ми беше некомфортно - пречеше ми да виждам добре.
- Може обаче да се каже, че в последната година определено ти върви...
- Да - на 20 декември се роди дъщеря ми Агата, после станах шампион с Лудогорец, а сега пътувам с националния отбор на Полша за Русия. Какво повече мога да искам от живота?! Определено съм галеник на съдбата - сега летя на крилете на щастието. Когато разбрах, че съм в списъка от 23-мата избраници на Навалка за Мондиала, три нощи не можах да мигна от вълнение и радост. Понякога ми се струва наистина, че сънувам и ми се иска някой да ме ощипе и да се събудя. Но това си е самата истина и аз й се наслаждавам.
- Как се чувстваш като един от двамата представители на българското първенство на Мондиала?
- За мен това е изключително признание, чест и щастие. В Лудогорец има много добри футболисти, но съдбата избра отборът да бъде представен на Мондиала в Русия именно от мен. И аз ще се постарая България да се гордее с мен. Искам го от цялото си сърце. Ако е възможно, да останем на първенството до самия край - на 15 юли, когато е финалът. Разбира се, това е мечта, но нали мечтите са за това, за да се сбъдват! Ето - вече стана дума колко хубави неща са ми се случили...
- Чувстваш ли се подготвен след сезона с Лудогорец за Мондиала?
- Категорично мога да кажа, че Лудогорец ме подготви перфектно за първенството. Когато преминах от Бялисток в шампиона на България, много хора ми се чудиха, че отивам в Разград. Но се оказа, че изборът ми е правилен.
- Какво мислиш за треньорската смяна в Лудогорец?
- С Димитър Димитров-Херо се разбирах много добре. Всичко между нас беше ясно. Но решението за треньора е изцяло на собственика. В много клубове в Европа се процедира по този начин - проектът се освежава.
