От световното първенство в Палма де Майорка през 1996 г. започва и пътят към славата на един от най-великите маратонци в света – олимпийския шампион Стефано Балдини (Италия). Балдини печели безапелационно с 61:17 мин. Ще последват две европейски титли на маратон (Будапеща`98 и Гьотеборг`06), бронзови медали от световните първенства в Едмънтън`01 и Париж`03 и върхът – олимпийската титла в Атина`04. А в Палма де Майорка утешението за кенийците е сребърният медал на Джоспат Кипроно (61:30 мин) и отборната титла. При жените титла за Рен Хюджуан (70:39 мин) от Китай, румънки отново втора и трета и отборна победа. Втората е Лидия Симон, която по-късно печели сребърен медал от олимпийските игри в Сидни през 2000 година, както и световна титла от Едмънтън`01 и два бронзови медала от световни първенства.
Следващият домакин през 1997 г. е Кошице, Словакия. Фантастично бягане за кенийците Шем Корориа и Мозес Тануи, които пробягват дистанцията под 1 час – 59:56 мин за победителя (втори резултат в света) и 59:58 мин за неговия подгласник. Третият – Кенет Черуйот, бяга точно 1 час. Много добре си спомням този момент, както и коментарите сред атлетите: „Какво стана, почна да се бяга вече под един час!“ Кенийската хегемония продължава и при жените, където с 1:08.17 ч Текла Лорупе печели първата от трите си титли. Втора и трета са румънки и дежурната отборна титла за северната ни съседка.
Трасето в Каварна вижте тук!
Карта на старт-финала вижте тук!
