Сесил: Казахстан ме подкрепи, когато другите ме мислеха за чумава

Сесил Каратанчева рядко дава интервюта. Винаги когато го направи обаче, думите й пронизват като с кинжал. Българката от 4 години се състезава за Казахстан и мнозина я упрекват, че е напуснала и изменила на родината си. В същото време обаче договорът й с бившата съветска република й осигурява спокойствие и $65 000 на година. Ето какво каза специално за "Тема Спорт" 23-годишната тенисистка, която преди месец се завърна в Топ 100 на света и в момента е под №90.

След 7 години отсъствие отново си в Топ 100 на света. Как се чувстваш?

- Чувството е много приятно и според мен напълно заслужено се върнах сред най-добрите в женския тенис. Отдавна не го бях изпитвала и съм много щастлива от този факт.

Какво бе нужно, за да се върнеш сред най-добрите? Какво ти коства това?

- Коства ми много труд, пот и усилие. Много часове прекарах на корта, за да успея да се върна там, където смятам, че винаги ми е било мястото.

Какво промени в играта си, за да успееш? И преди си казвала, че целта ти е тази, но не успяваше да я осъществиш.

- По играта ми има все още много неща да се развиват към по-добро, но определено успях да подобря като цяло детайли, които преди ми убягваха, а с тях и победите в турнирите. Отделно, че много хора бяха на мнение, че никога няма да се върна в Топ 100, а

аз обичам да доказвам винаги обратното. Това ме мотивира и кара да давам още повече от себе си.

След като изпълни основната цел, коя е следващата?

- Винаги съм казвала, че главната ми цел е да съм здрава. Ако човек има здраве, всичко е постижимо. Следващата ми цел относно кариерата ми е да задържа позицията си до края на сезона, който вече е към привършването си. Догодина - да продължа да катеря ранглистата и колкото се може по-напред.

Преподписа договора си с Казахстан. Защо?

- Когато бях нула в тениса, наказана, черна и с всеобщо мнение, че никога няма да се върна в този спорт, това бяха хората, които дойдоха при мен. Повярваха в моите възможности и ме подкрепиха независимо от всичко.

Смяташ ли, че в близко бъдеще отново ще защитаваш името на България? Имала ли си разговори в тази насока с хората от родната федерация?

- Какво ще стане в бъдещето, никой не знае и не може да каже. Факт е, че България е моят дом и никой и нищо не може да ме накара да се махна от него. Обичам страната си и винаги ще си остана българка.

Какво ти дава обаче Казахстан, което България не може да ти осигури?

- Основното е подкрепата. Подкрепа, която оценявам много, защото дойде в момент, когато всички други се пазеха от мен като попарени. Не ме разбирайте погрешно, имаше много хора в България, които вярваха в мен, но що се отнася до хората, от които зависеше да ме подкрепят, те се покриха или отнесоха с мен като с болна от чума.

След месец България ще организира Турнира на шампионките. Как ще коментираш този факт и означава ли това, че страната ни все по-уверено върви към включване към елита на тениса?

- Това наистина е турнир от висока класа и най-добрите в света ще участват в него. За българския тенис това е страхотна реклама. Но да не забравяме, че един турнир не може сам да качи една държава в елита. Това важи не само за тениса, но и за всеки друг спорт. Една федерация върви към елита благодарение на състезателите си. Вижте Сърбия например. Джокович, Иванович и Янкович издигнаха не само федерацията си, но и цялата държава. Знаем, че спортистите са най-добрите посланици по света. За съжаление обаче май в България това още не го разбираме фактът, че от олимпиадата донесохме 0 златни медали и като цяло само два, не говори добре за политиката ни в спорта. Сравнете това с 52 медала от миналото! Тогава сме били в елита и не само сме били, но реално сме били едни от най-елитните. Има ужасно много талант в България, но вместо да се отгледа подобаващо, той се съсипва и унищожава.