Доброволците прекараха две седмици в базата на НСА, където от 13 до 27 септември се проведоха дейностите от първия етап на проекта за тракийския цар Резос. Инициативата е насочена към изучаване и популяризиране на културното наследство на траките в контекста на морската археология, история, културология и антропология.
Началото бе поставено с изработването на уникален плавателен съд по автентичната технология на траките въз основа на значителен брой изображения на кораби, използвани в древността. Според Омировата „Илиада” преди 3500 години, точно с такъв тип бойна фрегата, Резос е плавал от днешния Черноморски бряг до Троя, за да участва в Троянската война.
Студенти и преподаватели от НСА работиха усърдно с интернационалната група участници в демонстрациите по спортни дисциплини, практикувани от траките и във възстановките на сцени от техния бит и култура. Гребане, ветроходство, борба и плуване бяха сред основните активности, които доброволците имаха възможността да изучават под ръководството на ст. ас. Никола Господарски, доц. Лозан Митев, ас. Денислав Чамишки, ас. Николай Николов и студенти на НСА от съответните специалности.
Дейностите бяха филмирани от екип на Българската национална телевизия, ръководен от режисьора Атанас Димитров, автор на археологическата поредица „Непозната земя”. Документалният филм ще проследи целия процес по изработка на кораба, пускането му по вода и самото плаване до Троя (в наши дни – Чанаккале, Турция), което ще се състои догодина, през втория етап на проекта.
Ректорът на НСА доц. Пенчо Гешев присъства на част от заснемането и поздрави екипа на проекта и участниците за великолепната инициатива. „Ролята на базата на НСА като национален обект е да подкрепя подобни проекти, свързани не само със спорта, но и с културата и историята на България”, заяви доц. Гешев. Гост на мястото на събитието бе и проф. дн Калин Порожанов, преподавател и изследовател в областта на морската археология, председател на Националната комисия по морска история. Проф. Порожанов поясни, че изработеният корабът е интересен, защото екипът работи въз основа на научните известия (такъв плавателен съд не е открит при разкопки) и си е позволил да направи автентичен плавателен съд, а изпробването му ще бъде ценен научен експеримент.
