Легендата на “Левски” и националния отбор на България по футбол  Даниел Боримиров празнува половинвековен юбилей. Той е роден във Видин  на 15 януари 1970 г. Пет пъти шампион на България като футболист и  веднъж като ръководител. Основна фигура при европриказките на “сините” с  достигането до 1/4-финал за Купата на УЕФА и историческото класиране в  групите на Шампионската лига. Най-младият от Пеневата чета, записала  най-големия триумф в историята на националния отбор в САЩ през 1994 г.  Участник на финалите на 2 световни и 2 европейски първенства. Боримиров  ще отпразнува 50-ия си рожден ден с близки и приятели в чужбина, но  посрещна своя юбилей със специално интервю за "24 часа".
-  Ако успееш да настроиш мозъка си, че усмихнатият и изглеждащ винаги във  форма Даниел Боримиров вече е на 50, какви са първите мисли, които  нахлуват в главата ти?
- Не мога дори да си представя, че  съм на 50. Някак неусетно мина времето. Живеем в толкова динамичен свят,  че дори не осъзнаваме как времето лети. И трябва да си призная - не го  усетих и аз. А толкова много вода изтече...
- Коя бе най-сладката вода, която пи през тези години?
-  Благодарен съм на съдбата за всичко, което ми се е случило, но най-вече  за прекрасното семейство, което имам. Това е най-голямото ми щастие.
- С кои 5 думи би описал успеха си през тези 50 години?
-  Първата е “Левски”. Първата дума и първата голяма любов, защото,  идвайки в “Левски”, не бях срещнал съпругата си. Една година след като  пристигнах в София, се запознахме с Афродита. И тя се превърна в  най-важната дума, в най-важния човек в живота ми. Тя е моята опора.  Заедно сме посрещали всичко. Затова казвам голямо благодаря на съдбата -  за семейството, което имам. И ако продължа да наричам щастието с имена,  логично стигам до Джулия и Алекс. Прекрасните ни деца. А те се родиха  на паметни дати - Джулия след победата ни с “Левски” над ЦСКА със 7:1  през 1994 г., а Алекс точно в деня, в който “Левски” би ЦСКА 5:0 през  1998 г. Сякаш съдбата пак имаше пръст. Бихме ЦСКА 7:1 на 23 септември  1994-а, даже още се чудя как жена ми издържа онзи мач, неописуемите  емоции онзи ден. А три дни по-късно, на 26 септември, се роди дъщеря ни.  Синът ни пък се роди точно на 13 май 1998 г. - деня, в който “Левски”  спечели финала за купата на България срещу ЦСКА с 5:0 - “подарък” за  50-годишния юбилей на вечния съперник. И пак стигам до съдбата. Първо  съм благодарен, че ме е дарила с деца и съм изпитал това огромно щастие  от живота. Но не мога да си представя, че съдбата няма пръст и в  другото. Такива важни лични събития точно след паметни, исторически  победи на любимия ми “Левски”, и то не срещу кой да е, а срещу големия  съперник. Логично идва и петата дума, с която свързвам успеха си през  изминалите години - България. Изживях незабравими емоции, пазя  фантастични спомени, каквито пожелавам на всеки да има в живота си.  Успехите с националния отбор са се запечатали в съзнанието ми и също са  се превърнали в част от мен.
- Би ли направил своеобразна класация на петте ти най-паметни футболни спомена?
-  Ще започна с преминаването ми от “Бдин” (Видин) в “Левски” благодарение  на Павел Панов, който беше треньор на “Левски”, и Стефан Грозданов,  който беше треньор на “Бдин”. Един ден Стефан Грозданов дойде при мен и  ми каза, че ако продължавам да се представям по същия начин, ако  продължа да вкарвам голове, скоро може да заиграя в един от столичните  грандове. Не ми каза кой, не ми каза нищо конкретно, нищо повече. Три  месеца по-късно играехме контрола с младежкия национален отбор срещу  “Левски”. Бихме 3:2, а аз отбелязах един от головете във вратата на  “Левски”. След мача при мен дойде Павел Панов и ми каза, че ме е  наблюдавал и много харесва играта ми. Попита ме дали бих имал желание и  как бих се почувствал, ако скоро заиграя в “Левски”. В онзи момент се  почувствах на седмото небе от щастие.
Бих продължил с  шампионските ми титли с “Левски”. Имам общо пет като футболист и една  като спортен директор. Но няма да забравя първата през 1993-а - дотогава  не познавах това уникално чувство. А ето че заслужихме да го изпитаме и  през 1994-а, и през 1995-а. В онзи период имахме уникален колектив и  играехме много добър футбол.
1994 г. и триумфът на България на  световното първенство в САЩ. Бях най-младият в националния отбор при  този футболен поход, който завинаги ще остане в историята на българския  футбол. Първият ми гол на световно първенство за 4:0 срещу Гърция оформи  крайния резултат на първата българска победа на световни финали. След  това и вкараната дузпа срещу Мексико. Незабравими мигове. И разбира се -  цялостното постижение на невероятния национален отбор на България, в  който имах честта да бъда и аз. Четвърти в света, но със златен етикет -  и в нашите сърца, и в сърцата на милиони българи. Безценно.
Преминаването  ми от “Левски” в “Мюнхен 1860” година след САЩ94 също е значим  футболен момент в живота ми. Неописуемото чувство да се превърна в  любимец на феновете в Мюнхен. “Левски” и “Мюнхен 1860” - това са двата  клуба, които са ме изградили и като характер, но са изградили и моя  футболен образ.
Европейската приказка с “Левски” - няма как да не  отлича и невероятните мигове през 2005, 2006 и 2007 г., след като се  завърнах на “Герена”. През сезон 2005-2006 стигнахме до 1/4-финал за  купата на УЕФА, а през 2006-2007 г. станахме първият български отбор в  групите на Шампионската лига.
- За какво мечтаеш през вторите 50?
- Да съм жив и здрав. И дай боже да разполагам със силите да успявам с всичко, с което се захвана.
- Имаш ли амбиции за работа във футбола и след 50-ата си годишнина?
- Радвам се, че още кипя от енергия и имам какво още да дам на футбола.
- Как ще коментираш процесите по високите етажи на българския футбол?
- Надявам се да се избере личност, която да поведе България към оттласкването от футболното дъно
- Имаш ли фаворит за човек, който би бил успешен президент на БФС? Какво би посъветвал делегатите на предстоящия конгрес?
-  Ако спомена конкретно име, само ще дам повод за спекулации на едни и  може би ще разсърдя други. А всъщност няма нужда нито от едното, има  нужда от много работа и гледане в една посока в името на българския  футбол. Нека делегатите, хората, които се занимават с футбол в България,  преценят отговорно кой е най-подходящият човек да поведе всички по  въпросния път напред и нагоре.
Не само на футболните хора, на  всички хора в България пожелавам да сме по-положителни и да си помагаме.  Пожелавам на всички да сме здрави. А ако сме и по-позитивни и си  помагаме, това вече ще е предпоставка за по-добри дни.
Боримиров на 50: Петте думи на моя успех са Левски, Афродита, Джулия, Алекс и България
 
                            




















 
                     
                     
                     
                     
                     
                     
                     
                    