Чувството е несравнимо. Много съм щастлива, че след като не се отказах преди Рио, тъй като там не взех квота, продължих и сега успях да взема квота за Токио. Много съм доволна, че годините не са минали напразно. Очакванията ми са много смесени, защото както се чувствам много добре и във форма, друг път не е така, понякога се получава, понякога – не. Затова не искам да давам прогнози. Наистина е въпрос на ден, на шанс, на късмет да изкарам най-доброто от себе си, за което ще се постарая през следващите месеци – да се подготвя много добре и дай Боже наистина да вляза във финал, защото вече на финал всичко се случва.

 

 

Стъпката си е една от многото стъпки, които правя цял живот. Всъщност аз от 11–годишна се занимавам с този спорт. Вече ще станат 37 години. Това ми е професия, живот и изобщо всичко. Така че, едно е сигурно – трябва много усилие, много труд.

 

 

Колкото повече годините минават и възрастта оказва влияние. Някои казват, че няма значение в нашия спорт, но в действителност си има значение. Натрупва се една умора, леки травми и много повече усилия трябва да се вложат в сравнение с един млад човек, например на 20 години. Но аз наистина ще се постарая и ще направя всичко възможно да се представя добре, пък каквото стане. Каквото зависи от мен ще го направя!