Комла Серж Нюяджи е роден на 17 септември 1991 година в Агу, Того. Тренира футбол в "Ница", като записва два сезона във втория тим на французите. През лятото подписа договор с ЦСКА до юни 2015 година. Още с дебюта си във вечното дерби вкара победния гол за 1:0 над "Левски".
- Как се озова в София?
- Малко авантюристично. Агентът ми каза, че има интерес към мен от голям отбор. В България. И реших да рискувам. Дойдох в София, тренирах и ме харесаха. Сега вече не съжалявам за това. Ако бях останал във Франция, щях да съм във втора дивизия. А аз исках да раста, да играя голям футбол. А ЦСКА е известен в цяла Европа. Е, аз се запознах с всичко по интернет.
- Кариерата ти от Того ли започва?
- Не. Местим се, когато съм бил малък. През цялото време съм играл в "Ница" Дори записах една контрола за юношеския национален отбор на Франция. Но не съм определил за коя държава ще играя. Надявам се в ЦСКА да израсна още и да бъда забелязан от Того. Мечтая да играя с имена като Адебайор. Но и България ми харесва много.
- Българките са доста красиви...
- Така е, но аз си имам приятелка. Тя е тук с мен в София. И на двамата много ни харесва. Градът е прекрасен. Малко ремонтите са прекалено много, но иначе има какво да се види.
- Знаеше ли какво означава мачът с "Левски"?
- Досещах се. Виждаше се в съблекалнята. Треньорите дадоха всичко от себе си, за да ни подготвят за този мач. И сега съм горд, че успях да донеса победата. Не съм играл много през този сезон. Но не се чувствам герой. Щях да се радвам толкова, ако някой друг беше вкарал победния гол. Стига само ЦСКА да победи.
- Как се чувстваше през времето, когато не играеше?
- Беше ми доста трудно. Едно са контролите, друго е да играеш в истински мачове. Стараех се да давам всичко от себе си в тези срещи, за да знае г-н Младенов, че може да разчита на мен. Радвам се, че той ми даде шанс. Сега остава да надградим над това, което постигнахме.
- Сезонът обаче за ЦСКА върви към слабо класиране.
- Това не е така. Имаше доста проблеми в началото, които вече са зад нас. Знам, че ЦСКА винаги се бори за титлата, и смятам, че може и този път да се пребори. Защо не? Има още 21 мача, все някъде и другите ще сгрешат. Но всичко си зависи от нас. Трябва само да побеждаваме. Ще се постараем. Видяхте колко хора дойдоха на този мач. Аз лично не съм имал мач пред такава публика.
- Как те приеха в отбора?
- Добре. Имаме сериозен колектив. Всички момчета се стараят, опитват се да излезем от кризата. Тошко Янчев ни обяснява всичко Той е истински капитан. Бандаловски постоянно се шегува с нас. Обстановката е нормална.
- Научи ли нещо на български?
- О, да. Здрасти, подай. Ей, пусни топката. Другите неща ще си ги запазя за себе си. Знам вече думички, които ми казаха, че не са толкова приятни. Надявам се, че до Нова година поне ще се разбирам по-добре със съотборниците си. Знам да си поръчвам шопска салата.
- А опита ли ракия?
- Веднъж и за момента не смятам да повтарям. Прекалено силно е за мен. Аз предпочитам някое по-слабо вино. Иначе - на безалкохолно.
