Лукас Саша бе сред най-добрите футболисти на ЦСКА в дербито с Левски. Нисичкият бразилец буквално сложи в малкия си джоб национала Гаджев и най-опитния при сините -Христо Иовов. Скромният и винаги усмихнат Саша сподели как се чувства на Армията, върна ли се ЦСКА в борбата за титлата и какво му липсва най-много в София.
- Лукас, направихте много силен мач срещу Левски, а ЦСКА победи най-големия си съперник в България. Това ли е най-силният момент досега в кариерата ви?
- Да, беше страхотно! Да ви призная честно, допреди това не подозирах каква всъщност е важността на този мач за ЦСКА. Трябва наистина да си на терена, за да го усетиш и разбереш. Зарядът и на терена, и по трибуните е съвсем друг в сравнение с останалите мачове. Просто самата атмосфера е различна. Радвам се, че спечелихме. Набираме скорост, мисля, че с всеки мач играем по-добре.
- Тотално обезличихте футболистите на Левски в средата на терена. Двамата, които се изправиха срещу вас, имат взети заедно около 400 мача в българското първенство. Очаквахте ли така леко да ги преборите?
- Е, всъщност не беше толкова лесно, както е изглеждало отстрани. Левски е силен отбор, има добри футболисти и неслучайно е от претендентите за титлата.
- Добре де, но статистиката сочи, че двамата опорни халфове на Левски Гаджев и Йовов нямат един фаул в мача, нямат едно спечелено единоборство. Що за битка е това?
- Е, тези неща те си ги анализират. Ние си гледаме нашата игра. Иначе успяхме да ги надиграем, видя се безспорно.
- И с какво най-вече ги надиграхте?
- Ами бяхме по-силни, по-агресивни. И най-вече успяхме да вкараме едно от положенията си. Левски не го направи за наша радост. Но определено има класни играчи в този отбор.
- Не изглеждате типичен опорен халф, нямате ръст и физика, а в момента треньорът ви пуска на тази позиция...
- Ами вероятно като повечето бразилци, вътрешно обичам повече да атакувам. Но тук ролята ми е по-различна, по-дефанзивна. Трябва да тичам повече, да влизам в единоборства, да отнемам топката. Но като ми се удаде възможност, се старая да помагам и в атаката. Освен това мога да играя и на десния бек. Чувствам се добре, надявам се, че изпълнявам тактическите указания на треньора. А и освен това до мен играе капитанът на отбора Тодор Янчев, който е много опитен и борбен футболист. Помага ми много и се чувствам сигурен.
- Защо според вас ЦСКА започна толкова лошо сезона?
- Може би защото отборът беше разделен на две. Знаете, че в началото много футболисти нямаха право да играят в мачовете от първенството. Беше много трудно, един отбор не може да се справи само с 11 играчи. Вероятно затова се получиха някои лоши резултати. Но виждате, че след като всички станахме един отбор, тръгнахме нагоре. Играем все по-силно.
- След победата над Левски всички в ЦСКА бяха на мнение, че се връщате в борбата за титлата? А ден по-късно лидерът сбърка за първи път...
- Ние сме в такава позиция, че трябва да наваксваме точки. Затова трябва да печелим всеки мач. Едва след това гледаме къде са Лудогорец и Левски.
- С какъв футбол се сблъскахте в България?
- Там, откъдето идвам, се играе с повече въображение. Футболистите, особено халфовете, имат по-свободна роля на терена, обичат да импровизират. Оттам идва и по-голямата атракция в Бразилия. Докато тук е друго. Повече се държи на тактическите елементи, на дисциплината на терена. Всеки трябва да знае какво да прави, а не да импровизира на момента. Но за мен това е напълно нормално. Футболът тук ми допада и много се радвам, че съм в ЦСКА.
