Димитър Бербатов има талант и го знае, а небрежният му стил е това, което го отличава. Той работи здраво, но не го показва. Берба е герой за неконформистите, играч, който се носи през кръвта и гръмотевиците на Премиър лигата по свой начин. За него тези, които се раздават 110% и горят в играта, са загубеняци. Важни са техниката, финесът, красотата.

Във всеки футболен фен има частица, която обича Бербатов, дори тези на Тотнъм, които се чувстваха предадени през 2008 година, когато той ги напусна, за да се превърне в рекордната покупка на Манчестър Юнайтед. Сега пък няма привърженик на Фулъм, който да не е истински влюбен в него. Когато Мартин Йол плати 5 милиона паунда на „червените дяволи” в последния ден на трансферния прозорец, всички, които подкрепят лондонския клуб, започнаха да мечтаят. Но всъщност реалността се превърна в нещо много по-добро от мечтите, Фулъм не е губил в в поредни мача, в които българинът е бил титуляр, а с негова помощ е вторият най-резултатен отбор във Висшата лига след Юнайтед.

Нападателят вкара 5 гола, но по-важното е, че на „Крейвън Котидж" вече се вижда стил, а около клуба се усеща едно приключенско чувство. Това си пролича най-ясно в събота, когато Арсенал поведе с 2:0, но Фулъм обърна до 3:2. Бербатов, палав и бързо мислещ, правеше неща, които влизат в „шапките" на новинарските емисии и на специализираните спортни предавания. Играчите на Венгер избягваха да правят шпагати срещу него, явно от страх да не изглеждат смешни. Вито Маноне пък реши, че е по-добре дори да не опитва да спасява дузпата му. Вярата на Бербатов в собствените му качества отдавна е преминала в арогантност, но меденият му месец с Фулъм продължава и никой не се интересува от това.

Той се старае по време на тренировките, опитва се да се интегрира в състава (вече е доста близък с Младей Петрич), а по време на интервютата непрекъснато се усмихва. В някаква степен бившият играч на Юнайтед е лесна мишена - извън терена не сваля слънчевите си очила, все едно е отишъл на разходка в Сен Тропе.

От друга страна, е по-добре да се внимава с него. Често казват, че в съблекалнята на Фулъм няма звезди, но това реално се промени след идването на Бербатов. 31-годишното острие вероятно е най-голямото име, пристигало в клуба, и то в цялата му история. Дотук той успява да отговори на сарказма, но поставите ли го на пиедестал, ще се възползва от това. Често създава впечатлението, че е твърде готин, за да говори с околните. Отказва интервюта още от времето си в Тотнъм, ненавижда и Туитър.

Вратарят Дейвид Стокдейл наскоро изясни един въпрос:
„Питах го, няма акаунт в Туитър. Няма и да си направи". Берба и Туитър? Да бе, надявайте се...

Според Крис Беърд българинът е „тих човек":
„Той не говори много, но вижте какво става, когато излезе на терена! Толкова е умен, а и опитът му много ни помага, особено на по-младите момчета. Подаваш му топката и знаеш, че ще последва нещо специално".

Има една история от времето му при шпорите, която обяснява всичко. Джейми О'Хара, сега в Уулвърхемптън, си спомня, че на една тренировка Берба бил на около 40 метра, с гръб към него.

„Крещях, че искам топката. Той само се завъртя леко, и без да ме поглежда, така ми я подаде, че ми я сложи директно на крака. След тренировката дойде при мен и ми каза: „Знам къде си, не е нужно да крещиш", спомня си халфът.

От Тотнъм, през Карингтън, а сега и на „Мотспър Парк" (б. р. - тренировъчната база на Фулъм), Бербатов винаги е изумявал съотборниците си по време на заниманията. Най-големият проблем в Манчестър бе, че не можеше да повтори тези си изпълнения по време на мачовете. Талантът му никога не е бил оспорван, но мнозина го считаха за примадона - труден и своенравен. Той така и не успя да се впише в колектива на червените дяволи.

Това, че изкара цели 4 години на „Олд Трафорд", си е изненада. Но и показва, че сър Алекс ясно осъзнаваше с какво разполага, както и надеждите му Берба да се разкрие напълно. Някои казваха, че той е следващият Ерик Кантона... е, това така и не се оправда, Фърги предпочете Майкъл Оуен пред него в състава си за финала на Шампионската лига през 2011 година срещу Барселона - тежък удар за българина.

Той прекара последния си сезон в Манчестър на пейката или извън групата, но едва ли някой ще забрави как в двубой за Купата на лигата завърши срещата като централен защитник, обезвредявайки опонентите като късния Франц Бекенбауер. Бербатов може да прави нещата само по свой начин - дори и сър Алекс не успя да го пречупи. Още в Тотнъм си пролича, че нападателят е единак. Дяволът с ангелско лице, както беше известен в Леверкузен, винаги знаеше, че шпорите са трамплин към някой от големите клубове. Начинът, по който си тръгна, остави горчив вкус на „Уайт Харт Лейн".

Хората решиха, че е мрачен и сложен. Служител на лондончани си спомня, че го е виждал да се храни в столовата с пластмасови нож и вилица, никога не използвал нормални прибори. И какво от това? Бербатов не се интересува какво мислят хората за него, дори не му пука за твърденията, че е мързелив, които го преследват през цялата му кариера. Но никой не разбира, че дори и да изразходваш една кофа пот, това не означава, че си се представил блестящо.

Мартин Йол казва:
„Какво предпочитате - играч, който няма качества, но се труди здраво, или такъв, който има талант и евентуално ще се скъса от тичане?"

Дейвид ХИТНЪР, “The Guardian”