Благой Георгиев гостува в предаването "Тази неделя" по bTV. Халфът ще продължи кариерата си в Амкар (Перм). Ето какво сподели той за раздялата с Терек.
 

"Не им стана много хубаво, но все пак приеха моето желание да отида в друг клуб. Аз ги чаках до последно да предложат тези условия, които исках, но те не се съгласиха. Аз не съм на 20 години да играя за такива пари, за които играех, и реших да избера Амкар. Дадоха ми по-хубави условия - договор за 3,5 години. За мен това бе от много голямо значение, защото съм на 31 години и това ми дава спокойствие за в бъдеще. Не съм говорил с президента на Терек Рамзан Кадиров. Надявам се да се видим в Анталия на лагера."
 

"Четири години бях в Грозни. Никога не съм се задържал в моята кариера толкова дълго в някой отбор. Оставих там доста приятели - и чеченци, и руснаци. Приеха ме много добре и съм им много благодарен за всичко. Развих се като футболист, но това е животът, това е футболът, продължавам напред. Капитанът на Терек ме взе под крилото си и продължаваме да се чуваме през ден. Съотборниците ми ме подкрепиха за избора, защото знаят, че всеки си гледа бъдещето."
 

"Животът в Чечня бе скучен, но за футбола това е добре. Перм град с население 1 милион -1,5 милиона, в който доколкото знам има доста заведения. Имам информация от Георги Пеев и Захари Сираков, които играят в Амкар. Те са ми приятели отдавна.

Исках да продължа да играя в Русия, защото четири години съм там, свикнах с обстановка, с футбола, който се практикува там и първенството. Няма какво да лъжа, футболистът играе за пари, така че за никой не е тайна, че в Русия условията са много добри.

Изкушения винаги има, важното е да не се поддаваш. Мисля, че съм минал този период вече. Моето семейство винаги си е с мен - малката, жена ми. Сега чакаме и второ дете - момче. Христина влиза в четвърти месец. Дай Боже всичко да мине нормално и да роди здраво момче."
 

"Вълнувам се, защото най-хубавото нещо в живота са децата. Знам каква беше тръпката като се роди първото. С всеки изминал ден си говорим повече. Вече си е като една малка професорка, всичко знае. Нарежда, командва всички."
 

"Баба ми искаше да стана професор и сигурно докато умре, няма да приеме, че избрах футбола. Бях много силен ученик".

Георгиев признава, че тази зима се е научил да кара сноуборд - нещо, което не е сред позволените неща за професионалните футболисти."