Златното поколение от САЩ'94 нямаше своя Георги Победоносец. Но има един човек, през чиито ръце са минали много играчи от най-големия отбор на България. Човек, който знае да вае шампиони. Попитате ли във Велико Търново кой е най-известният именяк на Гергьовден, отговорът веднага се изстрелва - Георги Василев. Единственият шампион с три различни отбора - Етър, Левски (2 пъти) и ЦСКА. Специалистът, заслужил в Германия прякора Генерала.

"Животът и успехите са ми дали самочувствието, че имам нещо от гена на Георги Победоносец - усмихва се Гочето, както го наричат приятелите. - Той е светиня и всички трябва да го почитаме. Олицетворение на победата на доброто над злото."

Във всяка къща, където е стопанин, Георги Василев има икона. Кръстен е на дядо си. "Не съм имал щастието да го познавам, но нося гордо името му - продължава Генерала. - Казва се Георги Ковачев и е бил най-известният ковач в Радомир. Този празник е много специален и най-важен за мен. Много хора ми се обаждат. Аз звъня на по-малко хора, защото не познавам много празнуващи."

Генерала ще празнува в тесен семеен кръг. На първо място там ще са дъщеря му София и съпругата му Олга. На трапезата задължително ще има агнешко по гергьовски и червено вино. Василев не е участвал в ритуалното колене на агне, а не си и спомня някога празникът му да е съвпаднал с Великден, както тази година. "Където и да съм живял, виждам, че българите обичаме традициите - продължава треньорът-шампион. - Хората трябва да пазят и почитат обичаите си. И аз отивам всеки път на църква с близките си."

Василев е един от малкото хора, които тачат повече именния ден, отколкото рождения. Може би защото има само един имен. Факт! Генерала празнува 2 пъти рождени дни.

"Майка ми, Бог да я прости, ме е родила на 9 август в 4 часа сутринта - разказва интересната история Гочето. - Като юноша бях поканен в националния отбор, но за да участвам в един цикъл, трябваше да съм роден след 1 септември. Не ми стигаха 21 дни. Един приятел от Радомир - Христо Радованов, ми даде идея, която осъществихме. Беше дошъл моментът да си вадя паспорт. Мислехме за дата 9 септември, но всички знаете какво значение имаше тя в онези години. Затова решихме да е на 9 октомври. Така по документи това стана рожденият ми ден. Често хора ми се обаждат и на него, но истината е, че празнувам на 9 август."

Гергьовден или мач? Тази дилема ще присъства в дома на Василев в понеделник. От 18 часа бившият му тим Левски среща"Миньор и двубоят ще се предава по телевизията.

"Футболът е моя страст и живот - твърди Генерала. - Ако гостите дойдат по време на мача, едва ли ще може да ме отвлече от тях. А и във всеки дом вече има телевизор, така че картината ще върви на него. Но точно сега на първо място естествено са Гергьовден и моите близки."

Може би това е и единственият ден, когато мачът ще остане на заден план. И до днес Георги Василев не спира да гледа футбол. Ходи на опреснителни курсове в Кьолнската школа, която е завършил. Когато е в Кипър, обикаля тренировки на отбори и записва, записва, записва... Колко млади специалисти биха казали: "И аз го правя!"

"Футболната програма е толкова богата, че можеш да не откъсваш поглед - продължава Василев. - Дори сега гледам все по-често и чрез компютъра. Онзи деннаблюдавах мач на узбекистанския Бунюдкор в азиатската шампионска лига, миналата седмица се спрях на африкански двубой. Винаги можеш да научиш нещо ново. Трябва да имаш свободно време и желание. На ден вървят по 40-50 мача в ефира."

Василев е съпричастен на германския бум в Шампионската лига. Вдига ръце от радост за Борусия (Дортмунд) и Байерн  (Мюнхен). "Немският футбол носи гена на непобедимостта - твърди Генерала, който игра финал за купата на Германия с Унион (Берлин). - Там има дух, организация, хората са стъпили на земята. Германците направиха футболно отстъпление, за да се върнат още по-силни сега. Всичко се прави реално, търпеливо и постепенно. Мачовете на Байерн и Борусия говорят най-добре."

Има ли български клуб, който да се развива правилно? "Факт е, че градове с по-малко зрителски интерес и по-скромни възможности, вървят по-правилно - анализира Василев. - Не можем да не споменем Литекс. Там има всичко - спокойствие, кадърни хора, увереност. Ако не се бяха контузили Небойша Еленкович и Николай Бодуров, нямаше да загубят точките, които сега ги отдалечават от зоната на евротурнирите. Интересно ми е как ще продължи да се развива Лудогорец. Този клуб е на година и половина. Ще има загуби, сътресения, въпросът е колко ще са търпеливи. Убеден съм, че много силни поколения растат в школите на бургаскитеЧерноморец и Нефтохимик. Питате ме защо не споменавам ЦСКА и Левски. Изискването винаги да са на първо място води до огромно текучество. Прескачат се етапи и не се позволява трайна и градивна работа. Според мен битката за титлата ще бъде завързана до края. Левски подсказва, че ще вземе всички мерки да е първи. Ще видим дали Лудогорец ще издържи."

Има ли сили Генерала да поведе отново армия? "Много хора във футбола се радват на това, че съм встрани и ме наричат пенсионер - отвръща гневно Василев. - Ще им отговоря, че водя изключително пълноценен живот във всяко отношение. Отидох в дома си в Кипър и там хората се сетиха за мен. Вие сте първите, на които го казвам. Няколко месеца водих третодивизионен тим, който беше доста закъсал. Казва се Ксиофаго. Запретнахме ръкави и започнахме да побеждаваме. Не само се спасихме, но и погледнахме към по-предните места. Играх с момчета на по 17-18 години. Удоволствието беше огромно. Не съм работил нито за пари, нито за слава. Да ме отписват, колкото си искат! Аз намирам начини да удовлетворявам желанието си за работа."

Дотук с футболната тема - Генерала се стяга за празници. На гергьовденската трапеза ще седнат само най-близките, но стотици ще бъдат там духом заедно с едно от светилата на играта у нас.