Всеки път, когато обличах фланелката на България, бе чест за мен. Аз съм наистина горд, че съм носил радост на феновете.

Това сподели капитанът Стилиян Петров във видео изявление от Англия по повод благотворителния мач в своя чест на Националния стадион "Васил Левски".

Петров няма право да лети все още и не можа да стане част от шоуто с благотворителна цел в София, приходите от което ще отидат за лечение на деца, болни от левкемия - болестта, която споходи и вече бившия ни национал.

"Още когато мечтаех да играя футбол, винаги исках да съм част от националния отбор. Всеки път с тази фланелка е бил чест и аз съм наистина горд, че малко или много съм носил радост на феновете", сподели Стенли, който се обърна и към националния селекционер Любослав Пенев, който също участва в благотворителната изява.

"Искам да поздравя Любо за работата, която върши. Показа, че не става само с хленчене, той започна да работи. Той изгради силен, боеспособен отбор, който защитава цветовете на България. Пожелавам им успех. Все пак половината ми живот е минал в една незабравима приказка и кариера", продължи новият треньор в школата на Астън Вила.

"Отварям една нова страница в моя живот. Тече организацията около фондацията ни, да направим нещата в България още по-добри. Все още не ми позволяват да  летя. За мен щеше да е наистина прекрасно да съм част от този ден. Надявам се като пусна телевизора, очите ми да се напълнят със сълзи от това, което ще видя", каза още сърцатият капитан.

Веднага след мача Стенли се включи на живо в ефира на "БНТ1" и благодари на всички, които подкрепиха него и благородната му кауза.

„Искам да благодаря на всички, които бяха на стадиона и подкрепиха една невероятна кауза и на тези, които участваха в мача. Съжалявам, че не мога да присъствам днес, но не ми разрешават още да пътувам. Това, което видях, изпълни сърцето ми и донесе сълзи в очите ми. Най-вече нека да са силни децата, не мога да си представя децата през какво минават. Ще опитам да помогна, за да се лекуват децата в България, а не да пътуват в чужбина. Моето лечение беше на час и половина от дома ми и беше много тежко, защото трябваше да съм далеч от жена ми и децата. Беше ми тежко да се откажа, но се надявам да остана близо до футбола. Винаги съм се питал защо нещо лошо трябва да обедини хората. Надявам се българският народ да става все по-единен във всяка една кауза. Вижда се, че хората забравят своите трудности и се опитват да помогнат на нуждаещи се хора. Искам да благодаря на Митко (Бербатов). Той често идваше да ме вижда в болницата и знае отблизо как бяха нещата с мен".

Информация и фотогалерия от благотворителния мач вижте тук!