За Арсен Венгер на­дали е било изненада да види отново стария съперник Жозе Моуриньо да бяга покрай тъч линията и да на­дъхва играчите на Челси. Никога не се завръщай. Тази фраза е добре позната във футбола. "Аз не знам дали можеш да каз­ваш думата „никога" в нашата професия", казва Венгер. Мени­джърът на Арсенал я е чувал достатъчно. Имал е куп разговори с хора, които са били изкушени да отидат да играят или работят на континента и след това да се завърнат на Острова. Венгер вина­ги е чувствал, че това ще се случи и с Мау­риньо

„Изглежда е така във футбола. Играчите и треньорите са таки­ва, но винаги се зав­ръщат. Защо? Защото Англия е футболна страна. Има нещо специално в нея. Кога­то мениджъри от чуж­бина дойдат да ра­ботят тук, в началото може да не им харес­ва, но пък след това винаги са готови да се върнат", разсъждава Венгер.

Той обаче говори по различен начин за се­гашния Челси на Моуриньо. Сега се чувства по-уверен преди пър­вата глава от срещите между двата тима през този сезон в първенството. Той е поел досега много болезне­ни удари в мачовете срещу Челси, но пък вече чувства, че Арсенал няма комплекс за малоценност срещу лондонския си съперник.

„Ние имахме ограничени финансови ресурси в последните години и всеки го знае. Толкова е просто", обяснява Венгер. Възходът на "сините", докато Арсе­нал се местеше на „Емиратс", може да слу­жи като фон на балан­са на французина сре­щу Мауриньо - без победа в 9 мача. Ма­кар и да няма катего­ричен знак, че пром­яната в статуквото е факт, може да се ка­же, че Арсенал из­глежда по-подготвен от предходните сезо­ни, когато се бореше за титлата безуспеш­но.

Мачът в понеделник ще има огромни пос­ледствия в битката за титлата. За трети път през този сезон Арсе­нал ще трябва да реагира бързо след деморализираща загуба в първенството.

След 1:3 срещу Астън Вила на старта на сезона последва се­рия от осем победи и един равен, а след загубата от Манчестър Юнайед на „Олд Трафорд" бяха записани три по­редни победи. Сега Венгер смята, че отбо­рът му е отпочинал, презареден и готов да отговори на предизви­кателството след теж­ката седмица.

„Имах­ме три поредни разочароващи резултата срещу Евертън, Наполи и Манчестър Сити. Не мисля, че съмненията са се прокраднали в отбора. Били сме и в много по-трудни ситуации. Три важни мача за шест дни няма как да не бъдат рудни и срещу Сити знаех, че сме загазили. Сега мисля, че от­борът има сили да от­говори на предизвика­телството", смята Вен­гер.

Според него пред­положенията, че този мач е специален за него заради баланса му срещу Моуриньо, не са уместни. „Това, което е важно в деня на мача, са играчите. Искам да са фокусирани върху срещата, а не върху това какво става между мени­джърите. То не е инте­ресно", смята Венгер.

Прагматикът срещу пуритана, обсебеният за победи срещу меч­тателя. Така обикнове­но се описват сблъсъ­ците между Моуириньо и Венгер. Дори преди този мач порту­галецът не пропусна да отбележи, че ако не спечели трофей в три поредни сезона, сам ще си подаде ос­тавката. Той очевидно визира близо 10-те го­дини без купа за Ар­сенал. Правилно ли е постиженията да се измерват само с медали, или Арсенал и Венгер трябва да бъ­дат аплодирани за лоялността си?

Интересно е, че Моуриньо смята бив­шия си играч в Реал Месут Йозил за су­перзвездата, която може да катализира усилията на Арсенал за титлата. Венгер пък мисли, че негово­то бижу е леко изтощено и ще трябва да му се даде известна почивка, но не точно сега.

Йозил не е свикнал с натоварената праз­нична програма и то­ва може да се окаже сериозен проблем. „Имахме подобни трудности с Йенс Леман. Месут досега е играл страшно мно­го, но имаше някол­ко дни сега, след които трябва да е презаредил батериите", сигурен е Венгер. Той знае много доб­ре, че ще има нужда от Йозил в най-доб­рата му форма, за да пренапише история­та срещу Мауриньо.

ФАКТФАЙЛ:

Днес Арсен Венгер ще се изправи за десети път срещу Моуриньо като тре­ньор на Челси и все още няма победа. Ето досегашните 9 сблъсъка между тях в Англия.

Арсенал - Челси 2:2 (12 декември 2004, ВЛ) Челси два пъти се връща в мача с го­лове на Гудионсен и Тери. Анри вкарва попаденията за Арсенал.

Челси - Арсенал 0:0 (20 април 2005, ВЛ) Гонещи първа титла от 50 години, „сините" стигат до 0:0 и така правят аванса си на върха 11 точки пет кръга преди края.

Арсенал - Челси 1:2 (7 август 2005, Къмюнити Шийлд) Дидие Дрогба вкара двата гола за Челси, а Фабрегас бележи за Арсенал.

Челси - Арсенал 1:0 (21 август 2005, ВЛ) Отново Дидие Дрогба нанася ранен удар по шампионските амбиции на Ар­сенал.

Арсенал - Челси 0:2 (18 декември, 2005, ВЛ). С голове на Робен и Джо Коул Челси нанася трета поредна загуба на Арсе­нал в първенството за първи път от 10 години.

Челси - Арсенал 1:1 (10 декевмри 2006, ВЛ) С гръмотевица от 30 метра Майкъл Есиен носи точката на Челси шест минути преди края. Преди това Фламини беле­жи за Арсенал.

Челси - Арсенал 2:1 (25 февруари 2007, финал за Купата на лигата). В мач с три червени картона Дрогба бе­лежи два гола и носи трофея на Челси.

Арсенал - Челси 1:1 (6 май 2007, ВЛ) Арсенал спира Челси и така праща титлата на Манчестър Юнайтед.

Арсенал - Челси 0:2 (29 октомври 2013, Купа на лигата) Моуриньо се връща в Англия след шест години пауза и въпреки това Арсенал пак не успява да го победи. Аспиликуета и Мата бележат головете.

Ейми Лоурънс, "Гардиън"