"Нищо не е отвсякъде щастливо", тази крилата мисъл на римския поет Хораций съвсем приляга на Боби. Студентът по "Педагогика" в Югозападния университет постига впечатляващи успехи през 2011 и 2012 г. в поредица международни турнири зад граница и в България.иМенити шахматисти стискат ръката му като победител. Пред него са бъдещето, успехите, признанието. Мечтае да стане като своите кумири Веселин Топалов и Петросян, да печели титли и медали. Да, ама не. Тръгват съмненията на противниците му, че печели нечестно и ползва нерегламентирано техника, която му помага да побеждава. "Бях в стрес непрекъснато. Около мен се създаде истерия. Ужасно е да ме третират като престъпник, без да могат с нищо да докажат обвиненията си. Такова отношение е унизително за всеки. А ми се случи не един и два пъти. Имаха съмнения, че използвам някакъв компютърен софтуер и мамя. А аз нито ставам от масата, нито излизам от залата", пали се изхвърленият от шаха ФИДЕ - майстор. Чашата на търпението му преляла на турнира в Испания в началото на декември миналата година. "Държаха се с мен отвратително. Съперниците ми се наговориха, чудеха се как да ме отстранят, за да не стана първи. В ресторанта, където имаше и други хора, ме накараха да се съблека. Свалих суичъра, както и обувките си. Те обаче пожелаха да смъкна всичко от себе си - да остана дибидюс гол. 

 

Отговорих им, че не съм стриптийзьор. Организаторът ми върна 40-те евро такса и ми даде 50 евро отгоре", разказва Боби Иванов. Отрича, че у него е забелязана "някаква жичка да се подава от дрехите му". Преди това състезание пък не го допуснали въобще до участие в Италия. Не крие, че шахът му липсва, но не смята да лее сълзи, да изпада в депресия и самосъжаление. Вярва, че зареден ли е с оптимизъм, то добрите неща ще започнат да му се случват. 

 

Преди месец откри новата си страст - журналистиката. И набързо смени шахматната дъска с репортерския микрофон. Цяла година младият благоевградчанин бе "разпъван на кръст" от медиите заради скандалите по турнирите. Той обаче премина от другата страна на "барикадата" и от няколко дни е журналист в местна телевизия. "Дълго време търпях какви ли не атаки срещу мен, при това недоказани. Сега обаче аз ще задавам въпросите и ще давам оценките си за събитията. Харесва ми да съм репортер, да ходя по събития, да се запознавам с различни хора, да научавам за всякакви човешки съдби. През декември реших, че трябва да се пробвам. Взеха ме на стаж в благоевградска телевизия", споделя ентусиазираният от новата си работа млад мъж. Вече дори взех интервю от министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева, казва с усмивка той. И признава, че въпросите задавали негови колеги. Студентът все още е притеснен на новото поприще, но се надява постепенно да се отпусне и да си върши добре работата. Радва се, че никой на входа на сградата, където е телевизията, не го пребърква, не се съмнява в почтеността му. Защото цяла година стискал до счупване зъбите си, не загубил контрол, докато го третирали като истински измамник. "Портиерът на сградата не ме кара и да се събувам. Поздравяваме се учтиво и тръгвам по задачите си. Много е важно да ти имат доверие, а ти да не подведеш околните. Спокоен съм, щастлив съм. Но имам още много да уча в журналистиката. Допитвам се до колеги, чета книги, гледам по телевизията най-добрите репортери. В тази професия, образно казано, трябва да местиш фигурите така, че да си обективен", разказва новоизлюпеният репортер. Не се е отказал от обжалването в съда на решението за изхвърлянето му от шахмата. Готов е да се докаже и като треньор по шах. ФИДЕ - майсторът дава частни уроци срещу 10 лева на час "Няма обаче много желаещи. С учениците си ще докажа, че победите ми не са били случайни и плод на измама", твърди Боби. Според него шахът не бива да се приема като война, а всяка загуба - като края на света. За него шахматът е удоволствие. Това е голямата му тръпка и страст. "Исках хобито ми да го превърна в професия. Винаги изпитвах уважение към съперниците си, шахматистът трябва да е културен, а не агресивен. Не съм робот. Не разбирам от програмиране. Сега играя с приятели, понякога и сам, често се "боря" и с компютъра. В момента обаче за мен по-важни са диктофонът и микрофонът, тъй като искам да се докажа като добър репортер", разкрива Боби Иванов. Наясно е, че животът и бъдещето са пред него. "Народът е казал : "Всяко зло за добро". Затова не съжалявам за вчера, а чакам с надежда утрешния ден", уверява шахматистът - журналист.