С резкия скок на температурите се вдигна и адреналинът, след като в Кресненското дефиле започнаха рафтинг-спусканията с гумени лодки.

Така почти два месеца по-рано започнаха спусканията с каяци и гумени лодки по водите на река Струма в дефилето между Симитли и Кресна. Обикновено сезонът на спусканията стартира в началото на месец април. Пролетният февруари обаче дръпна с два месеца напред сезона на шеметните спускания с лодки.

Шесторките-мъже и жени на клуб "REFLIP" започнаха тренировки преди първото състезание, което се провежда през април в Кресненското дефиле. Двете шесторки, както и състезатели по едноместен каяк направиха днес 3-часово тренировъчно спускане по реката от "правия" до "кривия" тунел в дефилето.

Някои участъци от 6-километровото разстояние бе преминавано с по няколко повторения, докато шесторките изградят своя пълен синхрон. Няколко пъти бяха нужни, за да се отработи преминаването на "Бегуновия" бързей, намиращ се в началото на трасето.

След това екипажите преминаха набързо до финала, където ги очакваше най-трудното - преминаването на "Каскадата" или "Казана" преди Додевия гьол. Около 100-метровия бързей е особено опасен по това време на годината, тъй като водите на Струма са ниски. Така трасето е осеяно с камъни, покрай които се преминава като на ски-слалом.

Малко преди 15 часа три от най-смелите и непреминавали през участъка момичета преминаха през "каскадата", вещо водени от треньора и съосновател на клуба Иван Топалов-Къдравия. Момичетата преминаха безаварийно през участъка, за да финишират във врящия казан на Додев гьол. Не този късмет имаше каяка, който се обърна още в началото. Така се наложи момичетата и треньорът Топалов да хванат каяка, преди да е отнесен към Кресна.

След спускането през "Казана" най-щастливи бяха момичетата, преодолели най-голямото изпитание в рафтинга и каяка в Креснеското дефиле. Тук, под скалите на 4 април 1904 година трусът от 8-ма степен по скалата на Рихтер е отворил огромна пукнатина. В нея водите на реката са изчезнали за няколко дни, докато я напълнят и потекат отново към Кресна. За това бездънният вир е наричан още и "Пералнята". /БГНЕС