Андрей Жеков: Приемам критики, но не разбирам омразата към мен

Андрей Жеков е, общо взето, най-важният играч в националния по волейбол. Играта на отбора зависи в голяма степен от разпределителя и ако в даден мач не е на ниво, губят всички. Жеков пое диригентската палка преди точно 5 г. и извървя пътя от грешника до героя. Едва ли е имало играч, който да е бил толкова оплюван и дори мразен. Андрей обаче издържа на огромния натиск, но се изолира от медийното внимание. 30-годишният софиянец направи едно от редките изключения за "24 часа".

Защо не обичате да давате интервюта?
- Дистанцирах се от медиите, защото не приемам начина, по който се правят някои неща. Не може да седнеш и да плюеш постоянно един човек, все едно е някакъв престъпник. Приемам критика, защото и аз съм достатъчно самокритичен. Никога не съм се задоволявал с представянето си, независимо дали отборът е победил с 3:0. Гледах финала на световното по футбол и на пропуските на Ариен Робен подскочих и започнах да викам "Леле, как може да не вкара!". Веднага обаче се усетих и си казах "кой съм аз, че да го коментирам Робен". За мен всички ние - играчи, журналисти и фенове, трябва да бъдем обединени от една обща цел. Ясно е, че винаги ще има недоволни и критикуващи, но не разбирам омраза.

Как ви се отразяват негативни коментари?
- Първите години беше наистина страшно. След олимпиадата понамаляха критиките, не знам защо, може пък да съм им омръзнал вече (смее се). Опитвам да се абстрахирам, примерно спортен вестник не съм си купувал от 5 или 6 г. Спортните сайтове също изключително рядко ги отварям. Там в коментарите ще видя, че двама човека харесват Жеков, а 10 го мразят и искат да се махне. За какво ми е това? Наскоро си говорихме с момчетата - ами то дори и на мачовете във Варна има някои хора, които искат да се провалим. Но повечето живеят с нашия отбор и ние усещаме любовта им, колкото и шаблонно да звучи.

Вие лично как преживяхте отпадането от Световната лига?
- Опитвам да не се поддавам на емоциите, понеже постът, на който играя, го изисква. Но наистина приех тежко отпадането, защото бях уверен, че сме готови, но в крайна сметка пак нещо малко не ни достигна.

Всъщност колко малко е това, което не ни достига?
- Много малко. Ние наистина сме добри, но все още не сме по-добри от Бразилия. Доста от техните играчи имат невероятен опит и са печелили мачовете под голямо напрежение. Мачове, които са ги направили олимпийски и световни шампиони. А при нас има момчета, навлизащи тепърва в големия волейбол.

Повечето фенове обаче очакват да станем световни шампиони...
- Факт е, че през последните 4-5 г. отборът постигна високи резултати и така сам предизвика тези очаквания. Нега погледнем статистиката обаче - близо 70% от мачовете срещу Бразилия и Русия сме ги загубили. За Полша пък да не говорим. Италия и САЩ пък по-често сме ги побеждавали, но в една среща на голямо първенство нищо не се знае. Въпросът е да си максимално подготвен и да имаш малко късмет. Ние самите имаме големи очаквания към себе си и искаме да бъдем номер 1. На световното ще отидем с мисълта да станем първи, не да влезем в четворката.

Как ви се отразяват италианският стил на работа в националния и тези купове статистика, които трябва да попиваш всеки ден?
- Силвано Пранди и Камило Плачи имат много голям опит. Когато кажат нещо, ти знаеш, че те са го изпитали и проверили във времето. Очевиден е например прогресът ни в играта на блок. Ние имаме физическите данни - високи и здрави състезатели, но това, съчетано с прецизната постройка и анализ на съответния съперник, носи ефективност. Трябва обаче да признаем, че имахме резултати и когато не разполагахме с тази огромна база данни и детайлна работа. Играта ни прогресира, но не е правилно да се отрича и това, което свърши Мартин Стоев, пък и тези преди него. И в момента имаме резерви в някои елементи и се надявам да ги подобрим.

Според статистиката на нашия отбор от миналата година сме играли с между 20 и 30 комбинации на мач. Как постигате сработка с толкора различни като тип състезатели?
- Не съм се замислял над този въпрос. Всичко опира до тренировките и повторенията. Общо взето, за да се постигне някакъв синхрон между разпределителя и нападателите, са нужни около 3000 повторения на тренировка. Всеки ден работиш с тези хора, градиш основата, необходима за един мач. Моята работа е да знам всеки от нападателите каква топка играе, казано на волейболен език. А в зависимост от треньорските изисквания се правят вариации.

С кои състезатели ви е най-комфортно?
- Има една приказка, че когато отвън нещата изглеждат много лесни, значи са направени наистина добре. Със сигурност има хора, с които не ми е толкова удобно да играя, но това е нормално. Аз обаче се старая да няма разлика, с желание и работа всичко се постига.

Казват, че имате най-добра сработка с Боян Йорданов, който ви е много близък приятел. Липсва ли ви в националния?
- Да, наистина съм чувал коментари от типа, че се намираме със затворени очи. Хората обаче не знаят, че още докато бяхме в "Левски", двамата оставахме по половин час след всяка тренировка. Ако трябва да съм честен, Боян не ми е просто приятел. Той е част от семейството, нещо като брат, и в чисто човешки план съжалявам, че изгуби мястото си в националния. Същевременно уважавам много Владимир Николов и Цветан Соколов. Цецо е наистина явление, а за Владо няма какво да говорим. Пожелавам на Боян да е здрав и някой ден пак да играе в националния.

Казват, че е почти изключено човек да ви срещне в дискотека. Само със семейството ли ви е приятно да разпускате?
- Е, не е точно така. Харесва ми да излизам и с моите съотборници и го правя, когато има повод, примерно след победа. Но е факт, че обичам да прекарвам времето си със съпругата ми и двете деца. За мен те са над всичко. Пък и наистина не ми допадат шумните заведения, в които не можеш да чуеш хората до теб.

Преди 6 г. се получи доста деликатна ситуация. Очевидно Николай Иванов се отказа от националния, усещайки, че вече ще се разчита на вас, а малко след това го изместихте и в "Нефтяник". В какви отношения сте двамата?
- Получи се доста неприятно и аз наистина съжалявам. За мен винаги на първо място са били човешките отношения, след това професионалните. И до днес не знам със сигурност дали е имало вариант Ники да остане в Русия и как се е разделил с клуба. Но със сигурност не съм искал да се получи така. Преминаването ми в "Нефтяник" беше голяма грешка, но няма как да върна времето назад.

Разговаряли ли сте с Иванов по този въпрос?
- Не, доста пъти съм си мислил да му се обадя, но така и не го направих. Всъщност ние не сме се виждали от 6 г.

Вие бихте ли останали, ако усетите, че ще се залага на друг състезател?
- Мислил съм си за това, но нямам ясен отговор. Лишенията, които търпиш години наред като национал, са много големи. И е логично, като загубиш мястото си, вече да нямаш тази мотивация. Помислете само - имаш 8 месеца в клуба, а после още 3-4 с националния. Няма време за семейството ти, за нормалните човешки неща. Наистина е благородно да помагаш на някого, който започва своя път, но малцина биха го направили. Аз самият се хвърлих в дълбокото, след като едва не се бях отказал заради контузия. Сигурен съм, че ако Ники беше останал, щеше да ми помогне много. Но не мога да го виня, дори напълно го разбирам.

Направи ли ви по-силен тежката контузия?
- Да, определено. На 18 г. ме обявиха за голям талант, на 19 отидох на европейско с мъжете и всички ми предричаха бляскаво бъдеще. Хвалеха ме, но това също не беше хубаво, защото губиш реалната преценка. В един момент се контузих тежко и две години и половина не можех да играя. Беше ми много тежко и реших, че просто трябва да се откажа. Но както се казва, и лошият опит може да е полезен. Тогава видях как бързо могат да ме забравят хората, кои са истинските ми приятели.

"24 часа"