Привържениците на английската Висша лига видяха общо три отбора коронясани като шампиони през отминаващото си десетилетие. Сред имената на обичайните заподозрени Арсенал и Манчестър Юнайтед обаче се появи и това на един нов претендент за титлата – Челси. Лондончани се превърнаха в основен съперник на Манчестър Юнайтед през втората половина на декадата, когато наставникът на „топчиите” Арсен Венгер бе принуден да пести, за да може клубът да изплаща новопостроения си стадион „Емирейтс". Точно преди това обаче френският специалист и неговите възпитаници направиха немислимото, което почти сигурно ще остане завинаги в историята на Премиършип, записвайки 49 мача без загуба. Но, всичко по реда си...
В първата година на новото хилядолетие шампион на страната стана до болка познатият Манчестър Юнайтед. За „червените дяволи” трудно се казва нещо, което вече не е споменато. Аз лично се сещам за последната нова фраза, обрисуваща сър Алекс Фъргюсън:
„За него казват, че е най-голямата жива шотландска легенда, но той е много повече от това.”
Шотландецът се зарече, че ще задмине Ливърпул и в началото на десетилетието по всичко личеше, че само старият му познайник Арсен Венгер може да го лиши от навременно пенсиониране. Естествено, тогава 59-годишният шотландец не подозираше, че в Челси ще акостират Абрамович и Моуриньо, а Евросъюза ще увеличи нужните годинки труд преди спокойните старини. Надали тогава Фърги подозираше за трансфера на Бербатов от ЦСКА в Леверкузен или е гледал шестте мача на благоевградчанина за „аспирините”, но така или иначе разликата между него и основния друг претендент за титлата Арсенал бе 11 точки, а това накара Венгер да излезе на пазара. Умереният французин го стори с познатата прецизност и изхарчи общо 35 млн. паунда. Две трети от тях той плати за двама свои сънародници – Робер Пирес (6 млн. от ОМ) и Силвен Вилтор (13 млн. Бордо), а те се отплатиха, помагайки му да си върне титлата следващата година още през следващия сезон. Фърги не похарчи нито цент на борсата, а в първата си година на „Стамфорд Бридж” Клаудио Раниери доведе един от лидери на настоящите шампиони - Франк Лампард, а Джими Флойд Хаселбанк стана голмайстор на Лигата с 23 попадения.
Затова и следващият сезон 2001/02 очаквано принадлежеше на „артилеристите”. Венгер си върна на Фърги и го изпревари с 10 точки в класирането, а пред Юнайтед в таблицата с подреждането завърши Ливърпул. Тиери Анри блесна с 24 попадения и оглави ранглистата на реализаторите. Шотландецът отговори, хвърляйки 57.6 млн. паунда и подсилвайки отбора с Рууд ван Нистелрой (19млн. ПСВ), Хуан Верон (28, Лацио) и заменяйки Якобп Стам (отишъл в Лацио за 25 млн.) за безплатния Лоран Блан (дошъл от Интер). В този период Венгер изхарчи малко над 15 млн., основна за Ван Бронхорст (8.5), а Раниери също похарчи толкова, разделяйки ги поравно между Емануел Пети и бившия „топчия” Бодо Зенден.
Сезон 2002/03 също донесе успех на клуба, изхарчил повече пари на трансферния пазар и Юнайтед изпревари Арсенал с 5 точки на върха, а Нистелрой стана топреализатор на кампанията с 25 попадения, на едно пред миналогодишния победител. Венгер се отказа от големи попълнения, тъй като започна изграждането на нов дом за Арсенал, а Фърги направи един такъв на пазара, чупейки рекорда за бранител с Рио Фърдинанд, за който на фалиращия Лийдс бяха платени с няколко стотин хиляди по-малко, отколкото за Бербатов. Не това бе най-важното обаче. През лятото на 2003г. Роман Абрамович закупи лондонския Челси и, макар Раниери тогава да не облажи нищо от това, промени историята на този клуб.
Кампания 2003/04 може да се опише само с една дума - непобедимите. „Топчиите” направо отвяха „червените дяволи”, които завършиха след Челси, а Тиери Анри разстреля опонентите точно 30 пъти. Венгер завинаги се подписа в историята с общо 49 мача без загуба, а Фърги се паникьоса и остави в МОЛ-а 53.9 млн. лири. „Олд Трафорд” бе напуснат от Верон (в Челси за 15млн.) и иконата Бекъм (25, Реал), но новата 7-ица дойде от Спортинг за 12.24 млн., редом обаче с недоразумения като Клеберсон (5.93), Джемба-Джемба (3.5), Хайнце (6.9) и чупливите Луис Саха (12.82) и Алън Смит (7). Венгер взе Ван Перси (2.75) и юношата Фабрегас и изхарчи общо 16 млн. за трансфери, докато в Челси първо Раниери, а после и заменилият го Жозе Моуриньо тестваха състоянието на Абрамович и БВП на Чукотка, пръскайки невъобразимите 153 и половина милиона лири:
Баснословната сума обаче бе напълно оправдана от Жозе Моуриньо и през сезон 2004/05 той направи Челси шампион за втори път в историята с 12 точки преднина пред Арсенал и 18 пред Юнайтед. Специалния стъпи на основите, положени от Раниери и положи първите етажи на една нова ера. Топреализатор бе Тиери Анри с 25 гола. Венгер не взе никого, а Фърги доведе Рууни.
Анри оглави класацията и през кампания 2005/06, а Специалния показа, че е изградил една перфектно смазана машина и не загуби нито един мач на „Стамфорд Бридж” за втора поредна година, защитавайки миналогодишния си трофей по безапелационен начин. Юнайтед остана втори, а този път бе ред на Арсенал да се класира след Ливърпул. В ролята си на шампион Моуриньо отново бръкна в джоба на Абрамович и извади от там 92.4 милиона паунда за нови попълнения, а на отварящия врати нов стадион на Арсенал заиграха Адебайор, Росицки, Уолкот, Хлеб и Траоре за общата сума от 32.35 млн. Фъргюсън похарчи 17.5 за подсилване на защитата, привличайки през зимата Парк, Видич и Евра. Това даде резултат и Юнайтед си върна трофея от Премиършип, макар голмайстор на шампионата да стана Дидие Дрогба. Арсенал пак бе изпреварен от Ливърпул, този път с голова разлика.
През следващата кампания 2006/07 Жозе се опита за трети пореден път да стане шампион, заявявайки смело амбициите на клуба да се превърне в ежегоден претендент за титлата, но Манчестър Юнайтед върна трофея на „Олд Трафорд”. Собственикът на Челси обаче започна да мечтае за Шампионска лига и все по-настоятелно да тропа по масата с мотива, че не я е виждал в Лондон, а това не отговаря на инвестициите му, нищо че отново Дрогба бе топреализатор на шампионата. Фъргюсън взе Карик (18.6) и Харгрийвс (17), докато Венгер се задоволи само с Едуардо (7.5) и Денислон (3.4), а на „Стамфорд Бридж” дойде само Буларуз (7) и размененият с Арсенал Ашли Коул.
„Червените дяволи” на свой ред защитиха титлата си през сезон 2007/08, а Абрамович показа, че не е футболен специалист, а обикновен запалянко и изгони Жозе Моуриньо, макар Челси да остана само на две точки зад шампиона, за което навярно още съжалява. Кристиано Роналдо оглави реализаторската ранглиста и показа безспорно огромните си чисто футболни качества, придружени с нужната доза егоизъм и с ненужно количество арогантност. Единственото ново попълнение в Юнайтед през кампанията бе Тевес, а в Арсенал пристигнаха Саня (6) и Рамзи (5). В Челси освен новият треньор Луис Фелипе Сколари, дойдоха и Малуда, Анелка, Бранислав, Босингва и Деко за общо 64.7 млн. лири, но Жозе вече го нямаше.
Затова и през сезон 2008/09 Манчестър Юнайтед за трети пореден път оглави класирането, а Сколари не получи време и се провали в Челси, докато Ливърпул напомни за славните си години и до последно се бореше с „червените дяволи” за титлата. Кормилото на „сините” бе поето на пожар от Гуус Хихдинк, а Венгер и Фъргюсън похарчиха по 30 млн. на пазара. В Арсенал бяха привлечени Насри (15.8) и Аршавин (15), докато в Юнайтед счупиха трансферния си рекорд с 30.75 млн. и на „Театъра на мечтите” заигра един българин.
Миналия сезон 2009/10 в Челси дойде Карло Анчелоти и лондончани станаха шампиони с точка пред втория Юнайтед, който се раздели с Кристиано за баснословните 80 млн. паунда. Арсенал пък успя да задържи Фабрегас и продължава с опитите да донесе първи шампионски трофей на новия си „Емирейтс”.
По всичко личи, че през настоящата кампания Венгер има всички шансове да стори това, а основната пречка пред него ще бъде старият му познайник Фъргюсън. Дали Анчелоти ще остане в Чели или Манчестър Сити ще бъде явлението на новото десетилетие ще разберем през новата декада.
Емил Арсов, Novsport.com
