Въвеждането на нови правила за игрите на щастието пак е на дневен ред. Само дето приоритетите на държавата и бизнеса се разминаха и в тази област. Браншовите организации на фирмите в бизнеса със залагания очакваха в Народното събрание да влезе законопроект, който да определя изискванията към залаганията по интернет. Вместо това в деловодството на парламента на 24 февруари влезе предложение за промяна в Закона за хазарта, което предвижда единствено обединяването на Българския спортен тотализатор и Държавната парично-предметна лотария. Причината е, че през последните три години лотарията работи на загуба.
"Отчетите за 2010-а все още не са готови, но за първите шест месеца на миналата година загубите са около 200 хил. лева. Тотото разполага с необходимия лиценз така или иначе. Взаимодействието, осъществявано през годините между двете държавни предприятия, показва, че е по-добре занапред държавата да концентрира тази дейност в един хазартен оператор", коментира пред в. "БАНКЕРЪ" Иво Димов, депутат от ГЕРБ, който е и един от вносителите на законопроекта.
Според него тази стъпка ще доведе до по-добра координация на хазартните игри, ще намали преките разходи за издръжка на дейността и ще повиши печалбата на новото предприятие. Сливането е една от мерките на кабинета за оптимизиране на държавната администрация, уточни още Димов.
Частният бизнес в хазартните игри обаче не бива да губи надежда, че онлайн залаганията ще получат своята законова регламентация. На 4 февруари на интернет страницата на финансовото министерство беше публикуван друг проект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Той ще "долети" до парламента едва през април. Според служители от ведомството на Симеон Дянков още след празниците документът ще бъде изпратен за съгласуване в Брюксел. Едва след като Европейската комисия каже тежката си дума по него, ще има повече яснота около регламентирането на онлайн залаганията. Засега е ясно само, че всички оператори, които ще се занимават с интерент хазарт, трябва да получат лиценз от Държавната комисия по хазарта.
Разрешения за онлайн залагания ще се издават само на фирми, чиито сървъри са разположени в България и са свързани с Националната агенция за приходите (НАП). Освен това кандидатите трябва да докажат, че имат петгодишен опит със съответния вид хазарт - лото, бинго, казино или друго. Комуникационното оборудване трябва да разполага със система за регистрация на залозите, чрез която могат да се получават данните за идентификация на всеки участник в играта. Така по-лесно ще може да се установява дали хората, които залагат, са пълнолетни.
Много от хазартните онлайн оператори не са регистрирани. Затова крайната цел на подготвяните промени е големите онлайн букмейкъри да бъдат лицензирани. В противен случай от България ще изтича огромен финансов ресурс. Изключително трудно е да се хванат например азиатски букмейкъри, които нямат адрес и постоянно сменят сървърите си, коментираха депутати от ГЕРБ . Обявеният в началото на февруари проектозакон обаче не засяга само онлайн залаганията. В него се вкарват и много нови изисквания за традиционните хазартни игри.
Предвижда се всяко дружество, което желае да се занимава със залагания, да докаже инвестиции за поне 500 000 евро и отделно да разполага с още 500 000 евро за организиране на лото игра или на залагания върху резултати от спортни състезания. За казино изискванията са 300 000 евро инвестиции плюс още толкова за самата игра. Собствениците на игрални зали пък трябва да докажат вложения за 50 000 евро и още 100 000 евро за играта. След приемането на закона ще бъде даден гратисен период от няколко години за прелицензиране на фирмите.
Държавната комисия по хазарта ще получи правото да определя конкретния срок за доказване на инвестициите при всеки отделен лиценз за хазартен бизнес. Така че за някои случаи той може да е шест месеца (какъвто е максимумът, заложен в проектозакона,) но за други може да е и един месец. Всичко това създава възможност за двусмислено тълкуване и ще предизвика несигурност сред инвеститорите, смятат хората от бранша.
Според проектопромените в закона, ако срокът за доказване на инвестициите не бъде спазен, се предвижда окончателно отнемане на вече издаденото разрешение. Бизнесът обаче определи тази мярка като доста крайна. И това не е единственият текст, който кара представителите на хазартната индустрия да се мръщят.
"В проекта съществува разпоредба, при която лицензи, издадени при съществуващия закон, ще бъдат прекратени след 18 месеца и всички ще трябва да се прелицензират отново. Това нарушава по категоричен начин правата на съществуващите лицензоносители, които вече са направили бизнес планиране и инвестиции при съществуващите регулации и разчет за възвръщаемост", твърди Надя Христова, член на Управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия.
Бизнесът е скептично настроен и към
идеята за тотална забрана на рекламата
на хазартните игри.
"В проектозакона е записано, че се забранява публикуване, излъчване или разпространяване на всякаква информация, свързана с бранша. Това би означавало закриване на специализирани печатни издания, прекратяване на изложения, семинари, кръгли маси и конференции по темата за хазарта, което е трудно обяснимо за едно демократично общество.
Това ще е чиста проба цензуриране чрез закон. Игралната индустрия е легитимна и прозрачна и тя би трябвало да остане такава, включително и като намира възможност за предоставяне на информация на обществото", смята Надя Христова.
Спорове ще предизвикат и ограниченията за инвеститори от трети държави.
Става дума за изискванията към фирмите и компаниите, които не са страни членки на европейското икономическо пространство. Ако такива лица искат да организират хазартен бизнес в България, те ще могат да правят това само в хотел с категория минимум четири звезди или след като докажат, че са инвестирали мининум 10 млн. евро у нас и че са разкрили повече от 500 работни места. С други думи, да му мислят турските, руските и други подобни предприемачи, които имат апетити към бизнеса със залагания.
Както се разбира, още преди да мине през Министерския съвет новият проектозакон за хазарта има доста опоненти. Вярно е, че бизнесът със залагания е нестандартен от гледна точна на общочовешките и религиозните ценности. Но правенето на пари от човешките пороци е начинание древно колкото света. И тъй като обществото не може да го забрани е добре да го вкара в рамки, които да са приемливи както за бизнеса, така и за хазната и за хората, които не са занимават с нея. Намирането на точната мярка е задача на управляващите, които изготвят новия проектозакон.
