Никола Николов: Витоша е един от десетте най-добре организирани клуба в България

Никола Николов е треньор на набор 2002-а във Витоша (Бистрица). Обича работата си и е в професията вече десет години. Работил е в Левски, а с предишния си клуб „Оскар“ успява да спечели промоция в елитната юношеска дивизия, където завършва сезона в средата на таблицата. Във Витоша (Бистрица) работи от година и половина, където е поканен от старши треньора на първия отбор Костадин Ангелов. За работата с младите играчи, отношението в клуба и амбициите, които има, Николов говори пред официалния сайт на Витоша.

Здрасти, Ники, разкажи ни от колко си време в клуба?
– Във Витоша съм от около година и половина. Видяхме се с Коце Ангелов, който ми предложи да се присъединя към екипа. Оттогава тренирам набор 2002.

Какви са децата на тази възраст?
– Моите са добри момчета. При селекцията за мен е от значение да са възпитани и добри деца. Важно е да има хубава атмосфера в отбора, да няма караници и да се изгради добър колектив. Имало е случаи, в които съм отстранявал деца от отбора – такива които са разваляли добрите отношения. Държа на дисциплината и възпитанието.

Позитивното отношение може би се отнася като цяло и за самия клуб?
– В клуба е приоритет да се изградят приятелски и добри взаимоотношения. Досега в работата ми като треньор, близо 10 години, не съм срещал таково добро отношение. Като включим и условията за работа, които са отлични, нещата наистина са страхотни. Без да преувеличавам, мисля, че Витоша е един от десетте най-добре организирани клуба в България.

Какво според теб е по-различното?
– Първо, във Витоша се работи много правилно и спокойно. Тук се търсят дълготрайни резултати, които трябва да се постигнат с правилна работа и постоянство. Друго предимство, конкретно за школата, е, че набор 98, 99, 2001 и 2002 тренират и играят своите мачове на стария стадион „Академик“, който е много удобна локация за всички. Набор 2004 пък тренират на комплекс „Бонсист“, който също е чудесно място. Гледаме и да не натоварваме децата с много разходи като екипировка и скъпи лагери. Таксата ни също е доста приемлива.

Какви са амбициите – твоите и на отбора, който водиш?
– Амбициите ми са да се изградим като добър отбор и да изградим добри футболисти, които после да могат да се реализират. Стремим се да работим правилно и професионално. В тази възраст е важно да им се обясняват тънкостите на професионални футбол като правилно хранене, спазване на режим и пр.

Почват ли да създават проблеми децата на тази възраст?
– Моите футболисти не ми създават проблеми, но децата в България като цяло в тази и малко по-голяма възраст почват да нарушават дисциплината. Времената са по-различни и моделът и примерът, който младите таланти следват, е друг.

Защо България не изкарва добри футболисти?
– Ще ви дам пример: има случаи в големите школи, когато не се правят забележки на най-добрите офанзивни футболисти, когато не играят в защита. Това е, за да не ги провокират да напуснат клуба, тъй като те са ухажвани и от другите големи отбори. Сами разбирате, че когато футболистът стане на 20-22 години, едва тогава да започва да се учи как се играе в защита, е вече малко късно. Другият проблем е, че в българското първенство играят доста чужденци и не се залага в необходимата степен на родни играчи. Всъщност причините са навързани, едното е следствие от другото и обратното.

С какво се различават нашите футболисти от тези в западните страни?
– Според мен разликата идва основно във физическата подготовка. Всички бягат по 12 км, но каква е разликата в средната скорост? След това почва да се работи интензивно върху физиката, идват контузиите и проблемите.

Да се върнем на Витоша, какви са отношенията с другите треньори?
– Много добри! Както казах, не съм очаквал такова отношение. То започва най-отгоре от президента и се пренася надолу по цялата верига. С другите треньори, в това число и старши треньора, комуникираме регулярно, обсъждаме всичко, съветваме се, развиваме се един друг. Идеята наистина е да изградим атмосфера на едно голямо семейство!