Стоичков: ЦСКА ще е шампион още този сезон

Най-успелият български футболист за всички времена Христо Стоичков даде ексклузивно и изключително откровено интервю за БЛИЦ. В него Ицо за първи път от много време насам проговори за ЦСКА, както и за приятелите и предателите в живота.

 

-Първо, това беше една отлична инициатива, която Димитър направи и е похвално за самия него и за фондацията му да покани толкова много футболисти. Не беше трудно да се отзовем. Аз съм бил негов треньор. Той е голям професионалист, човек с ясни идеи. Показа го онзи ден с тази прекрасна благотворителност. Но дали ще скандират моето име или на други колеги, нормално е и не е толкова важно за мен. Все пак сме българи. Хубавото е, че стана голямо шоу. Така беше и преди година, когато, помните, въпреки проливния дъжд, хората четири часа стояха на стадиона и не мръднаха от там. Аз искам да им благодаря още веднъж затова, че ме уважиха. Благодаря и на тези, които и онзи ден бяха на стадиона за каузата на Димитър Бербатов.

 

-Аз никога не съм се смятал за легенда. Винаги съм се стараел да радвам феновете, но не се чувствам легенда. За нас футболът беше празник. Както актьорите правеха спектакли, така и ние правихме футболни спектакли в събота и неделя.

 

- Тежко ми е и до днес. Загубих голям приятел. С него бяхме заедно от 1988 година. Той си отиде млад, остави деца, внуци, остави истинските си приятели. Но аз знам, че Трифон е някъде горе и ни чака, защото ние сме следващите, които ще потеглим нагоре някой ден. Миналата година загубих за кратко време и още един приятел – Йохан Кройф.

 

-Да, имаше интерес, имаше разговори. Аз се надявах да станем съотборници, но това не се случи. Честно казано, не разбрах защо трансферът не се осъществи. По мое време Барса се интересуваше и от Любо Пенев, и от Красимир Балъков, но в крайна сметка така и не успях да имам българин за съотборник в Барселона. Трифон беше голям професионалист, където и да е играел. В ЦСКА бяхме голям тандем. Когато дойде за първи път в съблекалнята на ЦСКА, ни каза, че е тук, за да стане шампион. Имаше шампионски дух. Беше дошъл като победител при нас и си беше такъв винаги. Онзи тим на ЦСКА тогава беше най-добрият в България цели 4-5 години. За идеята ЦСКА, за каузата ЦСКА излизахме на терена, за да победим. Хората не питаха дали ще бием, а с колко ще бием, колко ще им вкараме на тези или онези. Такъв беше тогава нашият отбор. Газехме ги наред. Всички. И имахме колектив. Винаги съм казвал, че думата „Аз” съм я зачеркнал. Тя не съществува за мен. Какво е това „аз”, ако нямаш колектив, ако нямаш треньор, ако нямаш съотборници, ако нямаш семейство. Затова ЦСКА бяхме колектив начело най-вече с публиката.

 

- Трябва да се работи здраво, за бъде спечелена отново титлата. Ако я караме само на интервюта, няма да стане нищо. Трябва да има и добра политика на клуба. Необходимо е идеите да са ясни. Нека да се вземе пример от Барселона. Ако мислим да я караме само с чужденци,  нищо няма да се получи, защото чужденецът идва и си заминава. Трябва да се разчита на собствени кадри, в тях се крие печалбата. Барса го доказа през годините. По мое време чужденците бяхме само трима. Ядрото беше от кадри на клуба. И последваха титли в Испания, в Европа и в света. Структурата на един тим не започва от първия му състав, започва отдолу, от школата. Но трябва да имаш професионалисти, а не пълнежи отляво и отдясно на защитата или атаката.

 

- (категоричен). Аз мисля, че още следващия сезон ЦСКА ще е шампион!

 

- Да си направят първо кабриото, пък тогава да говорят. Те в Сухата река вода нямат, искат футбол да играят. Борката е мое момче, но...

 

-Ама ЦСКА е един! ЦСКА е история. Кои са тези фенове, които се делят – на които им се плаща ли?!  Кои са тези, които направиха ЦСКА 1948. Този, който не е софиянец ли?! ЦСКА има история, ей къде е музеят. Не могат да ми вземат нито титлите, нито купите и медалите, които аз и останалите сме спечелили през годините.

 

- Леле, даже не мога да заспя! За мен всеки мач беше важен. Включително и срещу въпросния отбор, който беше пришълец в нашето първенство. Ако не бяха съотборниците ми – Вълов, Трифон, Емо, Бакалов, нямаше да ги бием с 5:0 тогава.

 

- Ами попитайте го него. Не е колегиално аз да кажа. Той си знае човекът за какво става въпрос (Смее се).

 

- Въобще не ме интересува. Това си е негов проблем. Аз знам, че Меси ще остане в Барселона. Ония не ме интересуват.

 

- Не могат да стигнат на пръстите ми на двете ми ръце...

 

- О, много са. Те са оттука до Луната! Затова такива гледам да не ги допускам до себе си. Не го правя. Да, може да ги допусна да се снимат  с мене, ама дотука. Не и повече. Лошото е, че в днешно време приятелството се купува. Ей това е лошото. Но това са фалшиви хора, защото истинското приятелство не може да го купиш, то е безценно.

 

- О, зачеркнал съм ги. А те са много, доста са...  Дал съм на много хора да се доближат до мен, но те впоследствие са показвали, че са двуличници и затова съм ги отбил като малко теле! Това е най-точната дума!

 

- В скоро време – не.  Така виждам аз нещата. Аз съм „за” Петър Хубчев да продължи със своите идеи и трудолюбие, защото той е един прекрасен треньор и най-вече мъжкар. Но не зависи от него, а от тия 11, които играят. А къде обаче играят те? Ей това е проблемът?  Имаме Георги Миланов в ЦСКА (Москва), Попето в Спартак (Москва), Чочев и Славчев. И това са. Оттам нататък какво правим, а, какво правим?! Разликата е, че по наше време от 22 футболисти  20 играехме в чужбина, а сега е точно обратното – от 22-а в България играят 20.  И кой  все е виновен за българския футбол – аз!?

 

- Не мога да ви кажа, защото аз живея зад граница. За последните 4 години имам общо 30 дни прекарани в България. Така че, не мога да отговаря на този въпрос. Ако бях тука, щях  да ви отговаря – ще има ли референдум, няма ли да има.  

 

- Божа работа! Да са живи и здрави. Пък каквото дойде, това ще е.

 

 

ИВАЙЛО КРАЧУНОВ