Разчистете върха, той идва!

Как Гришо премина от три строшени ракети в Истанбул до летежа в Лондон

Разчистете върха, той идва!

Беше вторият ден на май през 2016 година. 17 месеца от края на най-значимия и успешен сезон за Григор Димитров и пет от една турболентна и изпълнена със смесени емоции 2015-та, която започна на крачка от топ 10, а завърши 28-ми, гарнирано с раздялата с Роджър Рашийд.

Та този 2-ри май на 2016 година изглеждаше като възможност за бягство от плаващите пясъци, в които беше попаднал, а на финала в Истанбул излезе нисичкият и непретенциозен Диего Шварцман. Пълен обрат от 1:0 сета и три счупени ракети по-късно Григор за пръв път чу бурни освирквания от тези, които до този момент единствено ставаха на крака и търкаха очите си след някоя негова магия с ракетата. Бавно, но сигурно всичко около Гришо се превръщаше в мъгла ...

Колкото и странно да звучи, оставането му сам през юни същата година след раздялата с Франко Давин му помогна да осъзнае две силно свързани помежду си неща:

1. Колкото и да е добър треньорът ти, на корта оставаш сам
2. Колкото и добър да си, имаш нужда от сериозен треньор

Безславното му отпадане от Рио и пропадането му до 40-то място през август бяха достатъчен пример за това – на Григор му беше нужно не преосмисляне, а въобще ново начало без спомени за миналото. Трябваше да се погледне в огледалото и да зададе всички нужни въпроси. И го направи, а срещу него се беше появил човек, който ако не беше роден във Венецуела пет години по-рано от Димитров, всеки щеше да помисли, че са братя близнаци. И този симпатичен Дани Валверду имаше нужда от ново начало след Мъри и Бердих . Та двамата с Григор се събраха на своите две отделни старт линии, които много бързо се събраха в един коридор.

Първоначално от Валверду се изискваше да направи едно единствено и най-важно нещо – да издири любовта на Григор към тениса и да я изведе отново на преден план. Да го направи отново онова горящо във всяка точка дете, което се въргаляше по клея в Монте Карло и изпотяваше легенда като Надал при всяка една тяхна среща на корта. Защото колкото и неуспорими да бяха успехите при Рашийд, австралиецът остави играта с главата на по-заден план и пренесе всичко в краката. Факт, Григор успя да изгради една много стабилна физическа основа, която преди това му липсваше и крампите бяха често срещани. Тялото му обаче изпревари мисълта  и при всеки един по-сериозен неуспех, в главата на българина ставаше буря.

Дани успя да направи именно това – да пренасочи цялата енергия на Григор в посоката, която му беше нужна. „Аз имам философия - много по-лесно е да развиеш силната си страна, отколкото да развиваш слабостите си. Много често хората се фокусират върху негативните си страни вместо да работят върху силните си качества и да ги правят по-съвършени.“, казва венецуелецът. Преди Григор живееше два гейма назад, мислейки си за сбъркан форхенд, а докато се тормозеше с това, съперникът срещу него вече го беше победил в главата си. Сега това е обърнато така: „Ако си сбъркал помни защо, не не мисли как“. „Ако започнеш да мислиш прекалено много за грешките си, неимуверно ще продължиш с тях.“, заяви самият Гришо след победата над Гофен в Лондон.

През втората половина на 2016-та Григор веднага показа, че започва нещо ново. Заигра много по-прецизно, сервисът започна да влиза все повече, виждаше мрежата от близо все по-често и скоростта му ставаше все по-трудна за достигане. Успя да стигне до полуфинал на Мастърса в Синсинати, осминафинал на US Open и финал в Пекин, което отново го върна в топ 20. Целта от тук нататък беше ясна – офанзива към 2017-та и падане на крепостта топ 8.

И докато останалите в тура си взеха две/три седмици почивка, то Григор събра Валверду, Себастиен Дюран и Аздин Буснана в Монако още на 20-ти ноември. Имаше работа за вършене. Резултат, от която се появи още в първия турнир за 2017-та година, когато след рейд от три поредни победи на топ 10 тенисисти, Гришо вдигна трофея в Бризбейн.

След всеки един от мачовете там се водят нови тренировки до осем вечерта. Кафето обаче е само за треньорите – Григор трябва да е в леглото до десет. Истинският пробив дойде две седмици по-късно в Мелбърн, когато единствено геният на Рафаел Надал го лиши от първи финал на Голям шлем. "Григор ще направи нещо страхотно този сезон, определено е от класата на топ 5." запъхтян призна испанецът минути, след като пребори Димитров. Загубен полуфинал след пет сета щеше да прати стария Григор в капсулата на размисли и несигурност, но този път той стисна билета си за София, дойде и събра още 250 точки от „Арена Армеец“ с помощта на 12 хиляди души. 


Целта беше още по-ясна – освен влизане в топ 8, то да стане и с класиране за финалния мастърс в Лондон, за където към онзи момент беше трети. Преумората обаче каза своето, дойде сезона на клей, който никога не е бил любим за Григор  и постепенно най-високото стъпало се оказваше осминафиналът. Пак ли? Годината отново отиваше по дяволите и януари изглеждаше като хубав сън, който си отива. Тревата обаче израстна по кортовете в Англия, където българинът се препъна на полуфинал в Лондон и на осминафинал на Уимбълдън срещу невъзможния за спиране Федерер, който се беше качил на експрес „Голям шлем 18“. Пъзелът започна отново да се подрежда.

В Синсинати картинката се събра и всичко дойде на мястото си, след като Гришо стигна до първа Мастърс титла в кариерата си и то категорично - без нито един изгубен сет.

Полуфинал в Пекин срещу Надал и финал в Стокхолм дори преизпълниха плана максимум – влизане в топ 6 и гарантирано място за „О2 Арена“. А там, сред осемте най-добри – каквото стане. А тя каква стана ...

Неудобният Тийм беше преборен с много мъжество, хвърчене по корта и пълна артилерия от най-доброто в арсенала на Григор. Напрежението от големите сцени пък беше вече малко, беше останало в миналото, за което Гришо не мислеше. Два дни по-късно се стигна и до един от най-впечатляващите мачове въобще на ATP финали, където по презумция се очакват трисетови мачове или поне два часа равностоен и зрелищен тенис. Че беше впечатляващ - беше, но не и равностоен. Ракетата ни разпиля Давид Гофен за няма и 75 минути, оставяйки го с два гейма всичко на всичко. А най-интересното е, че изглеждаше сякаш Григор може още много повече. „Григор ни показва какво ни очаква през 2018-та!“, възкликна Питър Флеминг, а финалистът от US Open Грег Руседски предрече, че вечно очакваното изгряване на Димитров като звезда ще стане точно тази седмица.

Полуфиналът е гарантиран, а там ... каквото стане. Дано и резултатът да е същият, както последния път, когато изрекохме това. Та, Маестро от Базел, пази се! Втората цигулка в елита е напът да те измести. А българите по принцип сме добри музиканти. Било то със струни или кордаж. Ако не вярваш, питай един светлоок белгиец. 

Виктор Петков, novsport.com

Надал: Искам синът ми да ме запомни на корта

Испанецът има намерение да играе още дълго

Шиникова стартира с победа на турнир по тенис в Тунис

Глушкова отпадна след две победи в квалификациите

Гришо започва в Мадрид срещу чех

18-годишният Якуб Меншик победи Яник Ханфман с 6:4, 7:6 (3)

Надал отнесе тийнейджър на старта в Мадрид (ВИДЕО)

Испанецът ще се изправи срещу Алекс де Минор във втория кръг

Две българки се класираха за четвъртфиналите в Анталия

Стаматова стигна и до полуфинал на двойки

Григор коментира емблематична победа над Джокович

Вижте какво каза българинът

Български успехи на тенис турнир в Скопие

Вижте подробности

Надал не знае дали ще играе на "Ролан Гарос"

"Ще участвам, само ако усещам, че мога да постигна нещо значимо"

Стаматова с успехи на сингъл и на двойки в Анталия

Вчера успех на сингъл постигна и Росица Денчева

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки