Димитър Пенев е като ходеща енциклопедия. С него можеш да си свериш часовника, да научиш много неща, да погледнеш на други от съвсем различна страна. Той знае откъде е тръгнал и къде отива. И е хубаво опитът и знанията му да продължат да бъдат използвани.

- Господин Пенев, идва мач между ЦСКА и Литекс - два отбора, които са ви близо до сърцето...

- Да, бил съм и на двете места, но все пак ЦСКА ми е много по-голяма любов. Там съм изкарал почти всичките си години във футбола, на 18 години влязох в казармата и оттогава все играех на „Армията“. Преди това до 17-годишна възраст бях в Локомотив (София). Бях малък, а в защита играеха Тошко Велев, Шпайдела (б.а. -Васил Методиев), Чачевски, Иван Димитров. Като се контузиха двама обаче, Берков се обърна към мен.

- В ЦСКА са ви взели съвсем млад...

- Аз имах вече много мачове за мъжкия отбор. Викаха ме и в юношеския национален отбор. Там капитан беше Паро Никодимов, Янко Кирилов беше в отбора. Пред мен теглиха жребия за европейско първенството, още си пазя металната паричка от него.

- Как виждате сега мача между ЦСКА и Литекс?

- Между тези два отбора винаги стават мачове, интересно е. Феновете чакат тези срещи, защото знаят, че мирише на футбол. Сега пак ще е така. Навремето, с уважението на Гриша Ганчев, ме поканиха да помагам на треньорите, тогава Ферарио Спасов беше млад. Да давам съвети. Литекс много се развиха и не само във футбола. Навремето с Жоро Пенчев ходихме по чужбина и успяхме да запалим господин Ганчев по конете и вижте сега негов кон печели състезания в Германия.

- Вашият ЦСКА обаче е първи в класирането...

- Браво на ЦСКА, поздравления за треньорите и играчите за това, което правят в това тежко положение. Трудно е, но ЦСКА е голяма марка, история, традиции. Това помага. Обаче Лудогорец е №1, това също трябва да се признае. Домусчиев прави това, което преди правеха в Литекс. Имат организация, селекция, финанси... Всичко им е наред. Те ни бутат напред в момента.

- Треньор на Литекс е Красимир Балъков, който дълго време е играл под ваше ръководство в националния отбор. Личеше ли си тогава, че ще стане треньор?

- Аз и преди съм казвал, че всеки един от футболистите от онзи, големия отбор, може да стане треньор. Те бяха големи футболисти, но също не са били без треньори, нали? (Смее се.) Ицо, Любо, Балъков, Пешо Хубчев, Златко Янков и той изкара един-два кръга. Чувам, че и Емо Костадинов е изкарал треньорските курсове и от ръководството ще се ориентира към треньорството. Нека си спомни какви указания съм му давал, как съм го защитавал (смее се). Затова може да се каже, че нямаха сполука. (Смее се.) Други бизнесмени пък дойдоха на местата им, но не бяха на „ти“ с футбола. Стана объркване. Дано сега нещата се наредят.

- Имате ли обяснение защо българските треньори трудно пробиват зад граница?

- Ние много бързо искаме да станем известни - и в Америка, и в Съюза. Трябва обаче търпение, постоянство. Не ни познават хората. Има и друго. Българите сме много ревниви и егоисти. Не можем да работим много помежду си. Преди години имахме 33-ма треньори в Алжир, Тунис, Мароко - Теко Абаджиев, Сашо Костов, Гаганелов, да не ги изреждам всичките. Тогава държавата помагаше, в тези страни имахме и специалисти от всички професии. Сега всеки се оправя сам.

- Има ли добри треньори в школите, които са в основата на създаването на футболисти?

- Системата беше друга. Много големи футболисти почнаха като треньори в школите. В ЦСКА бяха Гацо Панайотов, Пижо Миланов, Буч. После ставаха треньори във „В“ група, в „Б“ група. Сега не е така. Деца пак има, винаги ще има, но схемата трябва да се смени. Щом няма резултати, значи нещо не върви. Нещата са сбъркани. Не може в едно семейство родителите да получават заплати по 300 лева и да дават по 150 детето им да играе футбол. Нали трябва да издържат семейство, да поддържат апартаменти. По наше време имаше фабрики, правеха хубави екипи - трико, памук - истински. Сега един екип струва цяла заплата и децата сами си ги плащат.

- Какво правим тогава?

- Трябва да се променяме, да видим какво правят другите. Преди два дни от Общината съобщиха, че София става спортна столица за 2018 години. Щяло да има 1 000 000 лева за нови игрища. Но градът е 2,5 милиона жители, за кого по-напред. На колко човека се пада по едно игрище? Преди години един партиен член, няма да му кажа името, беше казал: „Щом имаме „Кремиковци“, ще направим 1000 футболни врати за всички деца. Минаха 10-20 години, дори не видяхме макет на врата. А колко желязо се изнесе от „Кремиковци“. Дано сега не стане така.