Левски е на легло. Не се е излегнал обаче удобно, а боледува сериозно. Всичко в клуба куца - ръководство, управление, спортно-технически щаб, база. Отборът е само върхът на айсберга, но той е толкова невзрачен и безпомощен, че да си фен на Левски днес е истинска Голгота.

Загубите от Монтана и Берое дори не се приемат вече като изненади, успехът във Вечното дерби се превърна от ежедневие в химера. Левски е докарал всичките си фенове и последователи до ръба на нервната криза, до отчаяние или до откровена незаинтересованост, което е най-страшно. За това виновните не са един, двама или трима, процесът не е от вчера или онзиден, падението не е от автогола на Димитър Везалов срещу Славия. Нещата са много по-дълбоки, проблемите изглеждат неразрешими.

На фона на цялата тази драма Левски поне можеше да има в момента нормален треньор, ако беше пожелал... самият треньор. Димитър Димитров бе канен няколко пъти на „Герена“ в последните години. Всеки път отказваше - кога заради морални ангажименти, кога заради здравословни проблеми, кога заради семейна солидарност. Вероятно е имал право и никой не го съди. Сега обаче прие да води Левски, но пожела да го направи от зимата. На пръв поглед в желанието му имаше логика - не е правил селекция, подготовка, идва при заварено положение, по време на криза.

Месеците обаче минават, а дистанцирането на Херо става все по-неразбираемо. Левски страда и затъва, а наблюдението на Димитров отстрани започва да изглежда все по-садистично. Не е ясно и защо при безпаричието в клуба той обикаля из половин Европа да търси нови попълнения от зимата. Ножът отдавна е опрял до кокала и треньор, който обича клуба, би поел отбора веднага, без никакви условия, колебания и страхове. Херо е длъжен да се опита поне да спре свободното падане и да стабилизира тима, а от паузата вече ако иска, да изгони половината футболисти и да вземе цял нов отбор. Никой няма да му се разч сърди, а напротив хората ще го разберат и ще приемат куража му.

Димитров обаче трябва да е наясно, че привържениците не разбират как може да стои още със скръстени ръце, при положение че тимът се гърчи. И ако Херо не го боли и не дойде сега, нека да не идва въобще. Все ще се намери кой да извади „сините“ от калта, а той нека си чака подобри времена и по-безоблачно небе. Но някъде другаде.

Христо Бонински, в-к „Мердиан мач”