Левски и шефовете в „синьо“ натрупаха страшно много грехове пред своите фенове в последните години. И те не се изчерпват само със загубите на терена, а и с откровените глупости в управленски план.

Номер 1 в последните 5-6 години безспорно си остава Казанската афера, когато за Рубин на разходка вместо за трансфер заминаха четиримата най-добри играчи на Левски точно преди Вечното дерби.

През лятото пък, без толкова шум, на „Герена“ си забъркаха Казахстанска афера, която при друг развой сега щеше да изведе „сините“ в напълно различна орбита.

Докато Гонзо умуваше как да вдигне деморализираните и слаби футболисти на Левски за успех срещу Локо (Сф) в битката за място в шестицата, един друг символ на клуба - Станимир Стоилов, стана шампион на Казахстан. Каква шега на съдбата само. През лятото именно Мъри бе фаворит на Гонзо за нов треньор на Левски.

Другите около Гладиатора на „Герена“, начело лично с Тодор Батков, направиха всичко възможно да осуетят връщането на най-успешния „син“ треньор в последното десетилетие.

Така или иначе обаче, някъде около преговорите на Гонзо с комичната фигура Пепе Мурсия Стоилов в крайна сметка си тръгна от Ботев (Пловдив) и бе готов да поеме отбора на сърцето си.

Тогава егото на Гонзо надделя и той отказа да стартира нови преговори със Стоилов. Да държиш на принципите си във футбола и живота е прекрасно. Но ще напомним, че в този период Гонзо направи друг компромис - с Веселин Минев. Левият бек първо прие условията на Георги Иванов, след това се врътна, за да се озове накрая все пак в Левски.

Между второто и третото действие в сагата Гонзо ясно заяви, че място за Минев на „Герена“ повече няма, щом не е мотивиран да се върне веднага. Питаме се тогава защо компромисът за левия бек се оказа възможен, а за старши треньор, с който Левски сега щеше да е в битката за титлата, не?

И само между редовете ще споменем и друг факт. Още един „син“ треньор, макар и доста по-малко успешен от Станимир Стоилов, но все пак оставил хубави впечатления на „Герена“ - Ясен Петров, вкара тима си в елита на Китай и празнува.

Излиза, че Левски има своя титла, но в Казахстан. Има своя празник, но в Китай. А истинският, реалният Левски трепери да не падне в „Надежда“. Това не е диагноза, а присъда.

Стефан Дачев, в-к „Меридиан мач”