Двубоят, който завинаги ще остане в историята и в съзнанието на привържениците на Берое от различни поколения, безспорно е равенството 1:1 и най-вече последствията за отбора на Берое след него. Мачът се играе на 22 март 1970 година на градския стадион в Стара Загора пред 20 000 зрители и е предаван по националната телевизия.

След по-добра игра на Берое и гол на Г. Белчев в 65-ата минута се стига до 89-ата минута, когато вратарят на домакините Т. Кръстев е атакуван непозволено във вратарското поле от двама състезатели на сините и необезпокояван, Д. Жечев-Бобата изравнява резултата.

Следва протест на състезателите на Берое, но голът е зачетен от главния съдия Борис Трендафилов от Асеновград. Публиката реагира остро на неприличните жестове на футболисти от Левски, обстановката е нажежена и трудно овладяна. Телевизионното предаване е прекъснато.

Няколко дни по-късно с решение на БФФ Берое е изхвърлен административно от А група "заради безредици" от страна на публиката и в следващия шампионат старозагорци играят в Южната Б група.

Оттогава датира и негативното отношение на голяма част от привържениците на Берое към тима на Левски, независимо от опитите на двата отбора в следващите години за затопляне на отношенията и взаимна помощ (кой когато има нужда).

Така или иначе поколенията във футбола се менят, но традицията Левски да се чувства некомфортно на стадион "Берое" и да играе много, много трудно си остава!

Друг незабравим мач е равенството 1:1 на 11 март 1972 година, не толкова с резултата, колкото с рекордните 50 000 зрители (голяма част от тях в любопитно очакване за нови инциденти!), запълнили до краен предел градския стадион в Ст. Загора.

Всичко минава тихо и мирно. Това е и най-посетеният мач на Берое на собствен терен за всички времена - яйце да хвърлиш, не може да падне на земята! Беройци откриват още в 4-ата минута чрез Д. Димитров, но сините след гол на П. Панов в 35-ата минута изравняват. Към края на мача П. Петков удря греда след задна ножица, но Левски удържа равенството.

Двубой, който още се помни, е победата на застрашения от изпадане Берое над борещия се за титлата Левски, игран на 6 май 1978 година. Гостите повеждат с гол на Ем. Спасов директно от ъглов удар в 45-ата минута.

През второто полувреме в игра влиза възстановяващият се от контузия ветеран, незабравимото дясно крило Борис Киров, който с два виртуозни пробива и отлични центрирания изработи головете на младия Стойчо Младенов в 59-ата минута и на мотора на отбора Георги Стоянов.

Втория и победен гол в 65-ата минута фамозният Г. Стоянов реализира с летящ плонж, след което за пръв път на старозагорски терен голмайсторът излиза извън игрището зад източната врата и се хвърля върху дюшека за висок скок, последван от целия отбор на Берое!

Този епизод се е запечатал завинаги в спомените на наблюдавалите този вълнуващ мач.