- На титулярите ни се събраха много мачове на­последък и треньорът ре­ши да ни даде почивка за купата (б.а. - на 12 декемв­ри Ирони Кирят Шмона за­губи с 2:3 от Апоел Беер Шева и отпадна на четвъ­ртфинал). Затова реших да се прибера до София.

 

- Е, разбира се. Семей­ството ми бе тук. Ромина и малката (б.а. - дъщерич­ката му се казва Дариа) са в София. Използвах време­то и да се срещна със ста­ри приятели. Най-важно­то е, че семейството ми е наред. Детето расте. Много се смее, а ние й се радваме. Нормални човеш­ки неща. Те по принцип са при мен в Израел, но се прибраха преди края на се­зона. Причината е, че в Из­раел имаше напрежение. Решихме, че докато не се успокоят нещата в Ивицата Газа, е по-добре те да са тук, в България. Е, ситуаци­ята вече е под контрол. Всичко попремина за 5-6 дни и сега те ще се върнат при мен в Израел.

 

- Не беше много сериоз­но. Войната беше повече по сайтовете и вестници­те. Иначе хората си живе­ят нормално. Сега всичко е спокойно.

 

-Там всеки има бункер в къщата си. Това не е нещо изненад­ващо за Израел. Може Дан­чо да го е преживял по-тежко, защото беше по-близо до мястото на събитието. Докато ние сме по-надалеч. И честно казано, въобще не

усетих, че е имало напреже­ние, конфликт или едва ли не война. И по-добре.

 

- При нас нямаше бомби, слава Богу. А и хората там явно са подготвени за та­кива неща. Всички постоян­но ни приказваха - "Няма страшно, няма от какво да се притеснявате".

 

- Нека не говорим за вой­ни.

 

- Да. От битова гледна точка - всичко ми е уреде­но, живея в къща. От фут­болна - също. С отбора ус­пяхме да влезем в групите на Лига Европа и изпълних­ме една от поставените си цели. Изиграхме горе-до­лу хубави мачове срещу Атлетик Билбао, Лион и Спарта Прага, аз вкарах на чехи­те (б.а. - Ирони Кирят Шмона остана последен в група, с актив от 2 точки). Започ­нахме да се представяме добре и в първенството -натрупахме 4 поредни по­беди в шампионата и вече сме четвърти. Всичко засе­га е наред.

- Същите като миналата година - участие в евротурнирите. Сега треньорът ще направи селекция. Пър­вата му цел е да подсили тима с нападател.

 

- Разбира се. Все пак в то­зи отбор имам много прия­тели. Като почнеш от футболистите и свършиш с последния човек на стади­она. Имам българска телевизия и не съм изпуснал мач на тима, който е предаван. 5 години от живота ми ми­наха на този стадион. Ви­наги ще се връщам с радост на него, а кой знае - един ден мога да играя пак за от­бора.

 

- Труден въпрос. Някак си нещата в клуба изглеждат пo-организирано. От друга страна, отборът изпитва игрови проблеми. Но съм убеден, че нещата ще потръгнат. Илиан Илиев и екипът му работят добре. Ако успеят да подсилят ти­ма по време на паузата, вярвам, че ще станат шампиони. Другите отбори също имат спад в играта. Забелязва се такъв при Лудогорец.

 

- Е, не е моя работа да го коментирам. Бил съм дълго време  в отбора и знам, че не е никак лесно. Целите ви­наги са високи. Затова не искам да давам оценки. По-важното е, че винаги в то­зи отбор има качествени такива. И сега не липсват. Вярвам, че ще се вдигнат и ще станат шампиони.

 

- Наблюдавах го. Сигурно има качества - все пак е иг­рал на добро ниво в Кипър. Много важно за всеки фут­болист е да му тръгне на дадено място. Не му ли провърви в началото, е трудно. Дано Марсиньо се отърси от трудностите и да помогне на отбора.

 

- На мен тамошното първенство повече ми ха­ресва, просто защото все­ки отбор се стреми да иг­рае футбол. Няма тим, кой­то да се защитава неп­рекъснато с 10 човека, как­то е обикновено в България срещу Левски. Никой не играе за 0:0, а всеки се стреми да напада. Това е добре за футбо­лист като мен, защото ми се отварят повече прост­ранства, мога повече да иг­рая с топката, да търся празните места и да извеж­дам нападателите.

 

- Засега са 5 в първен­ството, имам и един гол. Титуляр съм, това ми ха­ресва. Изявявам се добре, върнах се и в националния отбор на Македония. Няма от какво да бъда недово­лен.

 

- В момента той играе в Китай, но аз не съм чувал подобно нещо. В национал­ния ни отбор има добри футболисти. Левски няма да сбърка, ако привлече ня­кого.

- (Смее се.) Ние вече направихме една малка. Решили сме, като имаме повече време, да напра­вим още една, но по-голя­ма. Тя ще е в България или Македония.

 

- Като има разбирател­ство, всичко е възможно. А ние с Ромина се уважава­ме много и нямаме пробле­ми. Чувстваме се добре в Македония, България, Из­раел. Нещата между нас са много добре!