Година след година от ЦСКА и „Левски" се лющи гордостта, аурата тъмнее, амбициите креят, пари няма, а в Европа отбор не са отстранявали от 5 години. И през месец май 2015-а няма да е чудно, ако за първи път от 29 години ЦСКА или „Левски" не завърши поне втори. За последно се случи през 1986-а. Край на двуполюсния модел.
След финала за купата през юни 1985-а, спечелен от ЦСКА срещу „Левски" с 2:1, Политбюро на БКП разби грандовете. Повече пострадаха „сините" от наказанията, но достатъчно - и „червените". На двата клуба отнеха ключовите двигатели за мощта - извадиха ги изпод фуражките на Министерството на отбраната и МВР. Прекръстените на „Средец" и „Витоша" отбори започнаха следващия сезон в немотия, сравнима със сегашната. Тогава например на „Герена" се престраши да дойде едва един футболист - Стефан Василев от „Миньор", който и си тръгна след година. Вече нямаше защо да се ходи при „червени" и „сини"...
„Берое" стана шампион пред „Ботев" и „Славия". А в предишните 5 сезона столичните величия неизменно заемаха първа и втора позиция. Изведнъж през 1986-а ЦСКА завърши четвърти, а „Левски" - пети. Излиза, че ако сега армейците приключат пети, двата гранда ще се окажат през 2015-а разбити, както и Политбюро не ги е разбивало навремето...
Още през 1986-а обаче настанаха масови опрощавания на наказаните от ЦСКА и„Левски". Намериха се и парички. Мощта се върна. „Сините" дори взеха Купата на България, а армейците - на Съветската армия.
В следващите 28 сезона ЦСКА и „Левски" 14 пъти окупираха заедно челните 2 позиции. За последно се случи през 2009-а. Последваха 4 сезона, в които грандовете вкупом се наместваха на второ и трето място. До 2014-а. Миналата година за първи път от 1999-а насам само единият колос взе медал - ЦСКА втори, „Левски" пети.
В тези първенства от сезон 1986/87 до 2013/14 година „сините" спечелиха 10 титли срещу 8 за „червените". Други отбори обаче триумфираха 10 пъти.
През 1986-а „Берое" просто се възползва от тоталитарната гилотина върху властващите във футбола. След 10 ноември 1989-а „синьо-чер-веното" иго бавно се разпадна. И четвърт век по-късно грандовете вече изглеждат грандове само като запалянковска маса, която обаче става все по-пасивна, трудно ходи по стадионите, особено в трудни моменти...
„Синьо-червеният" модел се оказа първо накърнен, а после разбит, най-вече от мощни бизнесмени, които някои наричат олигарси като повечето в юношеството си са тренирали борба.
За 1991-а се позлати „Етър" с блестящото поколение на Красимир Балъков и треньор Георги Василев. През 1996-а „Славия" със СИК в ръководството ликува в скандално първенство. В следващите два сезона дойде ред на новосъздадения „Литекс" с Гриша Ганчев да пребори статуквото. За първи път от началните две първенства в родната история провинциален тим спечели 2 титли поред. „Владислав" (Вн), наследен от „Черно море", е шампион за 1925-а и 1926-а.
И - за първи път от 60-те години 2 титли поред се изплъзнаха от колосите. През 1963-а първи е „Спартак" (Пд), а през 1964-а печели „Локомотив" (Сф).
„Локомотив" (Пд) на Георги Илиев стана сензационен шампион за 2004-а. И след онази 2009-а, в която,Левски" и ЦСКА си разиграха шампионски мач като в доброто старо време и станаха съответно първи и втори, царството им свърши. Още 2 титли за „Литекс", после - 4 за „Лудогорец" на Кирил Домусчиев. И? Ами връщаме се към 1986-а...
В посочените първенства от последните 2 десетилетия синьото (по-често) и червеното поне влизаха в ролята на яростна конкуренция за шампиона. А сега носталгично тъжно ще е ЦСКА (седмият „Левски" естествено не се брои) да изпусне и среброто.
В историята на ,А" група, в която първата титла е за „Герена" през 1949-а, само 3 пъти „сините" или ЦСКА не са поне втори. Случва се за първи път през 1963-а, когато шампион е „Спартак" (Пд), сребърен е „Ботев" (Пд), а „червените" вземат бронза. През 1967-а начело са „канарчетата", втори е „Славия", а „Левски" е трети. Последният прецедент е от онази 1986-а. Няма друг случай и двата гранда да са извън тройката. Но ако не изникне промяна на „Армията" и на „Герена", пак ще се получи. Ако не сега, то догодина. И за още доста години като онази 1986-а...
Ростислав Русев, вестник "Труд"
