Бранителят Димитър Везалов бе любезен да даде интервю за официалната програма на мача Левски – Монтана.

Митко, какви са очакванията ти за двубоя с Монтана?
- Да играем добре, да се представим на ниво и естествено да победим. Искаме да зарадваме феновете, все пак ще бъде първият ни домакински мач в първенството. Това очаквам и предполагам, че всичко ще се осъществи.

Отборът на Монтана не е от водещите в България, може ли да има подценяване от ваша страна?
- Не мисля, че ще има някакво подценяване. Все пак ние излизаме във всеки един мач за победа. Ако искаме да постигнем големите си цели, не би трябвало да си избираме противниците. Срещу всички играем по един и същи начин.

Твой партньор в центъра на защитата е Данчо Милиев. Как преценяваш синхрона помежду ви?
- Данчо е много интелигентно момче и добър защитник. Разбираме се много добре с него.

Какво е мнението ти за играта на отбора?
- Смятам, че има голямо израстване в това отношение и мисля, че нещата ще се подобряват още.

Битката за титлата между Левски и Лудогорец ще бъде голяма. Какво мислиш по въпроса?
- Не мога да прогнозирам. Надявам се накрая ние да излезем победители. Според мен директният двубой ще бъде решаващ.

Как преценяваш като цяло нивото на първенството, възможно ли е трети отбор да се намеси в борбата за титлата?
- Да, възможно е. Все пак преднината не е чак толкова голяма на втория пред третия, дори четвъртия. Напълно е възможно да се намеси и трети отбор. Първенството е завързано, а това е хубаво. Има интрига.

Беше дълго време контузен, как се чувстваш в момента?
- Контузията вече е забравена. Предполагам, че съм в добра форма, щом ми се гласува доверие. Работя постоянно, не съм спирал да подобрявам формата си.

Периодът на възстановяването от травмата ли бе най-трудният в твоята кариера досега?
- Да. Нямам представа как се случи всичко. Нито съм имал проблеми, нито е имало индикации, че мога да получа контузия в адуктура. Имало е да става.

Усети ли голяма подкрепа и от кого?
- Разбира се. Подкрепиха ме абсолютно всички в клуба, като се започне от треньорите, ръководството, съотборниците. Постоянно се държаха с мен така, че да се чувствам като част от отбора, независимо че бях контузен...