Истинската любов съществува. И холивудските сценарии са реални. Просто понякога, трябва да летите до края на света, за да ги намерите.

Томас Ронген не е бил в непременно търсене на нито едно от посочените по-горе неща, когато той се приземява от дома си във Флорида на територията на Американска Самоа миналия месец, напълнил половината си куфар с износени топки Nike.

"Буквално имаше само две топки за националния отбор“, разказва Ронген. "Аз си казах: "Е, това може да не бъде достатъчно. Взех някои от дрехите ми и другата част на куфара напълних с топки. Ако пуснете топките по самолет или лодка, ще отнема седмици, за да стигне пратката до там."

Роденият в Холандия треньор не е имал седмици на разположение. Той дори не е разполагал с време за почивка от часовата разлика. "Веднага, когато отидох, аз трябва да започна работа. Удивително е какво може да направи психиката“.

Всичко, което той има пред себе си, е работа.

Той обаче не знае, че това ще е най-уникалната работа в 55-годишната му възраст.

След като не успява да пробие в първия отбор на Аякс, Ронген се присъединява към Северноамериканската лига на звездите и започва да играе за отбора на Ацтеките през 1979 го. Облича няколко екипа в различни лиги в САЩ, включително и играе футбол в зала, за да се установи в крайна сметка във Флорида.

Ронген е награден за Треньор на годината в Мейджър сокър лигата през 1996 г., след като записва много силна серия с отбора на Тампа Бей. След това е треньор на Ню Инглънд Революшън и Ди Си Юнайтед, с който печели Купата на Америка през 1999 г. През последното десетилетие оглавява младежкия национален отбор на САЩ.

След като не успява да се класира за световното първенство за младежи, Ронген е освободен от длъжността си, но остава на договор към федерацията на страната като скаут. Това го довежда от САЩ на територията на Американска Самоа.

Полинезийският остров е с население от под 70 000 души, като никой не може да гласува на президентските избори. Населението има представител без право на глас в Камарата на представителите. Според уебсайта на C.I.A. 74,6% от жителите на острова са с наднормено тегло, най-високият процент в света (Съединените щати са шести, с 33,9%). Това отчасти обяснява и защо Американска Самоа произвежда повече състезатели за американски футбол, отколкото сокър играчи.

"Физически, въпреки че те са силни, не са подходящи за футбол по отношение на тяхната издръжливост и взривност", казва Ронген.




Това беше само началото. Откакто се присъедини към ФИФА през 1994 г., преди 17 години, Американска Самоа все още няма нито един спечелен мач преди Ронген да се появи. Нито един - 30 поредни поражения. Страната е класирана на последна позиция в ранглистата на ФИФА - номер 204. Головата разлика е 12-229 и включва скандалната загуба с 0-31 от Австралия през април 2001-а. Този мач, най-голямата загуба в историята на международната футболна история, дори няма точни голмайстори, защото официалните лица накрая изгубили следите кой е вкарал и кой не.

"Те имаха големи белези от мача", казва Ронген. Никой повече обаче от 31-годишния вратар Ники Салапу – единственият останал в тима от загубата от Австралия.



Салапу признава, че след този мач се е обърнал към алкохола и играл на PlayStation с отбора на Самоа (тогава още няма Американска Самоа), за да бие с двуцифрен резултат Австралия и да си отмъсти.

Ронген търси изцеление чрез интересни и начини. Той донася западната тактика на йога и медитация, изявява се като психолог, както и като треньор.

"Аз просто имам индивидуални разговори с Ники, но също така и медитирам с групата, за да оставим миналото наистина там, където му е мястото", казва Ронген.

За да помогне да се изтрие от съзнанието им историята, 55-годишният треньор отива още по-назад. Той завежда своя тим до пристанището, където има паметник с огромен пистолет и където малка група от американски самоанци побеждава армията на Тонга, която ги е поробила навремето.

Първият мач на Самоа в квалификациите на зона Океания е именно срещу Тонга.

"Свързах всичко с 90-те минути на един футболен мач. Аз не съм голям привърженик на фразата - "Играта е война", но в продължение на 90 минути чувствах, че това е война ", обяснява треньорът.  "Ние уважаваме нашите опоненти, но не се страхуваме от тях, а след това всичко е миролюбиво, но ние ще спечелим тази война отново."

Ронген също повежда своя отбор на четиричасов преход до най-високия връх на острова, където нито един от играчите не е ходил преди. Целта е "да се завладее нещо, което те си мислят, че не може да завладее".

Разбира се, националният отбор на Американска Самоа не е следвал Ронген сляпо по планините - той получава определен вот на доверие. Ронген оставя жена си в хотел, но спи на пода с останалата част на неговия тим.

"Почувствах, че трябва да покажа на тима, че бях част от групата. Опитах се да страдам с тях. За тях това не беше страдание - те са свикнали да спят на пода, аз не съм. Аз съм малко разглезен от тази гледна точка ", казва невероятният треньор.

"Но аз висях там. Станах в 4:30 точно като тях, ядох техните  храни, за някои от които нямах представа какво съдържат, но това показва отново, че искам напълно да се интегрирам към тяхната култура и да бъде част от тях. Мисля, че те наистина оцениха това".



След тренировките сутрин, той кара играчите до работните им места в камион, който федерацията му е дала. Тимът е аматьорски в края на краищата (риболов на риба Тон и преработка съставят по-голямата част на икономиката на Американска Самоа, въпреки че 30% от хората са безработни според изследване от 2005 г.). След това Ронген взима отбора и го кара на вечерна тренировка.

Тактически Ронген измества схемата на 4-5-1, за да бъде по-дефанзивно настроен отборът. Крилата автоматично стават защитници, когато отборът загуби топката.
"Знаех, че ако сме здрави в основната, ние ще получим нашите шансове на това ниво", смята спецът-психолог, който е бил трениран от Ринус Микелс като младок в Аякс. "Другите отбори са малко по-добре от нас, но не много по-добре".

За няколко кратки седмици, екипът трансформира тактически, физически и психически всички.

"Знаех преди мача, че момчетата наистина вярваха, че могат да спечелят. Това беше огромна крачка за тях от чисто психологическа гледна точка ".
На 22 ноември Американска Самоа побеждава Тонга с 2:1. Странно, но 17-годишен ученик отбелязва победния гол след асистенция на транссексуален съотборник защитник.

След последния съдийски сигнал, Ронген веднага тръгва към своя вратар Ники Салапу.
"Първото нещо, което той ми каза, беше: „Тренер, синът ми може да гледа сега към мен и да знае, че аз съм победител. Той мислеше, че аз съм загубеняк. И тогава той падна и започна да плаче, заради което заплаках и аз."

Синът на Салапу е на четири години.

Отборът продължава в първия кръг на квалификациите за световното първенство. Аматьори, спящи на пода, пеещи религиозни песни, ядящи неразгадаем храни – Ронген не може да помогне за това, но им помага да хванат момента.

"Това за мен беше едно истинско духовно пътуване - казва той - макар че никога не съм бил силно религиозен."

Равенството 1:1 с Островите Кук, поставя на живот и смърт мачът срещу Самоа /кръвният враг на Американска Самоа/. В 90-ата минута голът на Самоа означава, че Американска Самоа не преминава във втория кръг на квалификациите, но за първи път, печели мач и след това завършва наравно. Преживяването променя живота на играчите, и със сигурност на Ронген.

След като договорът му изтича в края на годината, Ронген получава изобилие от оферти. Той казва, че отбори от Мейджър сокър лигата и европейски такива са се свързали с него, както и няколко други страни в Океания, които биха искали да опитат магическата му работа.

"Аз съм се превърнал във футболен магьосник - лечител срещу лоши духове за кратък период от време, което е чудесно, че съм бил признат, не само на територията на тези страни, но и в международен план", каза треньорът.

Холандецът казва, че иска обаче да остане и да работи за американския футбол. Тази седмица той ще има среща в Япония с президента на Американската сокър асоциация и този на Океания, на която ще бъде обсъдена възможността Ронген да води и други отбори от така интересната , религиозна и мистериозна зона на света.

"Това би било за мен, най-доброто от двата свята", каза треньорът.

Каквото и да се случи обаче е невъзможно да си представим тази история без да има щастлив край.