Руският гранд Динамо Москва представи официално голямата звезда на българския волейбол Цветан Соколов за свое ново попълнение. Този трансфер беше известен, но вече е потвърден и от национала ни, и от новия му тим. „Той е в Топ 10 на най-добрите диагонали в света“, заяви треньорът на Динамо Константин Брянский. И има основание да го заяви. На 30 години 206-сантиметровият бомбардировач от дупнишкото село Ресилово има зад гърба си титли с два тима в Италия – Тренто и Чивитанова, а е ставал и шампион на Турция с Халкбанк. През миналия сезон в Русия, който бе прекратен, остана втори с гранда Зенит Казан за сметка на водения от Пламен Константинов Локомотив Новосибирск. Точно в тима на Солоков пък имаше случай на коронавирус – хвана го именитият френски съотборник на нашия – Ървин Нгапет. Ето какво каза Цецо за „Меридиан Мач“ след обявяването на трансфера му в Динамо.

- Първо – още ли си в карантина след прибирането от Русия?
- Току-що свърши, както се казва. Вчера (б. р. - онзи ден) се събрах със семейството. Вече съм с децата...

- Къде я изкара?
- В апартамент във Варна – сам. Съпругата ми Деляна и близнаците Виктор и Никола бяха едва ли не в съседен апартамент. На 25 март тръгнах от Казан. Кацнах в София и се придвижих до Варна, за да бъда близо до семейството си.

Близо до морето винаги е хубаво, нали?
- Да, ако го виждаш...

- Е, ти вече си излизал навън и си могъл да вдишаш морския въздух.
- Не, не можах – бях с маска.

- Като стана въпрос за 25 март, когато си поел по пътя към България, тогава е Благовещение. Сега дойде благата волейболна вест – Динамо те представи официално. Защо напусна Зенит?
- Договорът ми беше за една година. И двете страни решихме, че е по-добре да приключим взаимоотношенията си. От Динамо се бяха свързали с мен още в хода на сезона. Имах и други предложения, звъняха ми от много места. Но в крайна сметка предпочетох да остана в Русия.

- Защо?
- За да взема титлата и на тази страна в един нормален сезон. Дано всичко да е наред и предстоящата състезателна кампания да е пълна. Сега просто нямаше друг избор. В името на здравето на всички бе взето решение да се спре този сезон.

- Това решение облагодетелства отбора на Пламен Константинов, който бе обявен за шампион. Има ли у теб горчилка?
- Не може да няма... Бихме два пъти отбора на Пламен в неговата зала. Но Локомотив показа постоянна форма през цялото време. Ние загубихме жизненоважни точки. Е, не жизненоважни, защото виждаме, че животът зависи от други неща... Но да кажем – много важни точки. Така че Локомотив заслужено е шампион.

- Чухте ли се с Пламен, който ти беше треньор в националния, след титлата?
- Не, с него не сме се чували по телефона отдавна. Говорихме веднъж, когато им гостувахме.

- А допита ли се до някого, преди да подпишеш с Динамо? Преди теб там играха Казийски и Салпаров...
- Не. По принцип аз не се допитвам до никого извън семейството, когато сменям отбора. Единственият път е бил преди трансфера в Казан. Тогава говорих с Теди Салпаров. Може би защото сменях страната – от Италия отивах в Русия. Той просто ме запозна с обстановката в Казан.

- Салпаров и Йосифов се отказаха от националния отбор. Ти оставаш човекът със солиден опит. Кой трябва да е треньор? Да остане ли Силвано Пранди или да дойде друг и кой да е той?
- Няма правилен отговор на това кой трябва да е национален треньор. Винаги ще има различни гледни точки. Очевидно Силвано Пранди успя за кратко време да ни накара да играе добре. Но ние сме професионалисти и трябва да изпълняваме указанията на всеки треньор, който ни бъде назначен.

- А ти самият мислиш ли за отказване от националния отбор и кога?
- Давай следващия въпрос...

- Добре – с какво ти беше най-трудно да свикнеш в Русия?
- С пътуванията. Едно гостуване в Русия ти отива три дни. Един ден път натам, един ден около мача, един ден път обратно. Само веднъж сме се придвижвали с автобус: на най-близко отстоящия град на наш съперник – Самара. 600 километра...

- А децата как се приспособиха?
- Беше им едновременно студено и весело. Те за първи път видяха какво е истински сняг. В Италия – в Чивитанова, сняг почти не вали. Забавляваха се. На есен тръгват в Москва първи клас, живот и здраве, те са родени през 2014-а, както се знае.„

- За финал: кога ще си обръснеш брадата?
- Казах си, че ще го направя, когато всичко свърши. Като обявят края на извънредното положение.

- А защо я пусна?
- Не мога да ти кажа. Но два месеца не съм я пипал...